Слободията води народа

Валери ПАНТЕЛЕЕВ

От лятото досега наблюдаваме т.нар. протести. Думата протест с времето се опорочи, тя обикновено олицетворява стремежа към свобода, към справедливост. Но не и в българския случай. 
Зад фасадната "симпатичност", "интелигентност" и "миролюбие" на протестиращите са напомпани много омраза, злоба към всичко и всички, непримиримост към чуждо мнение и позиция. Те не желаят нормален диалог и спор. Според тях прокуратурата и съдът трябва да се свалят и унищожат, парламентът също, на тях им се привиждат само червени боклуци, комунисти, Държавна сигурност...
Ако на тези "революционери" им се даде сега, в този момент, власт и бъдат назначени за прокурори, съдии, полицаи с правото  да управляват и разпореждат, те ще се държат точно като Държавна сигурност! Можем само да си представим

какъв реваншизъм и разчистване на сметки ще падне

Пък сигурно и гилотина ще сложат на площада... Каква ти демокрация?? Тя, горката, отдавна се превърна в един мърляв и разпокъсан плакат, който не издържа "вятъра на промените". Най-лесно е човек да отрича, да разрушава, да малтретира, дори да убива. Трудно е да градиш, да създаваш за поколенията, да възраждаш и извисяваш!
Протестърите оскверниха дори националния флаг - той им послужи като пропуск и отличителен знак, носиха го като хавлиена кърпа и наметало...
Осмелиха се дори да влязат и окупират двукратно Софийския университет!
Всички тези съвременни събития провокират тъжни размисли. "Нашият" преход" свърши. Тези, които днес са в 40-те си години, през 1989 г. са били по на 20. Най-хубавите им години отидоха в една голяма лъжа и измама, наречена "фасадна демокрация". Мнозина останаха да живеят и да се борят с живота тук, не потърсиха нови възможности на Запад, както направиха доста хора през 90-те. Окупантите твърдят, че днешната им "революция" е истинската!? Само че забравиха за нас, за моето поколение и за по-предното поколение и за още по-предишното. Защото и ние сме хора. Светът не започва от тях. Младостта им не оправдава игнориращото невежество. 
В окупациите на най-старото ни висше учебно заведение една от най-грозните сцени беше с доносничеството за преподаватели, останали да празнуват и да се почерпят в университета. Та в коя институция, учреждение или компания не се събират след работа колеги да се почерпят за рожден ден и новородено дете?!

С тия скрити камери, доноси и наказания

се връщаме в мрачните години от времето на култа - 50-те години на ХХ век, когато следенето и доносите са всекидневие. Ако малко променим декларацията на ръководството на СУ, същата би трябвало да се чете така - "С действията си от... до... студентите (изреждат се поименно окупаторите) са нарушили Закона за висше образование, Правилника за устройството и дейността на СУ, Правилника за вътрешния трудов ред и заповед на ректора и особено задължението да се отнасят с уважение към честта и достойнството на ДРУГИТЕ студенти и преподаватели и да спазват академичната етика на територията на университета"! Само че май не им стискаше на господа "ръководителите" за такава декларация, защото току-виж и тях ги уволнили. Тъжна и жалка картинка. Болшевизъм в действие. Предупредиха с уволнение иначе изтъкнати преподаватели, направили много за науката в България, само защото по човешки са си пийнали, и то не публично и не в работно време. А стотината студенти, които нарушиха правата на хиляди други, както и цял куп правилници и закони, за тях нито дума. Те, изглежда, са от "новия" комсомол, вече отидоха и в Киев на "стаж", за да се научат още по-силно как се мрази другия, инакомислещия. Жълтите знамена с вдигнат суров юмрук на изгрев слънце придобиват кафяв оттенък.
Протестиращите "интелектуалци" символично "погребаха" НС, но всъщност те се опитаха да погребат Софийския университет. Слава богу, не успяха - университетът е място на духа и имаше достойни хора, които се противопоставиха на тази опасност.

Провалът на прехода

"Преход" означава да се премине от една система към друга плавно, постепенно, като се вземе най-хубавото и ценното от предишната и се надгражда. У нас това не се случи. След 10 ноември 1989 г. много хора се заеха да рушат и отричат всичко съществувало преди тях. И така вече 24 години, до днес. Резултатът е, че не се придвижихме изобщо, пак си стоим в... 1990 година.
Спомняте ли си рефрена - "ние ще ви донесем по-хубаво бъдеще за нашите деца"? Помня едни ухилени хора пред катедралата "Александър Невски", които размахваха два пръста и го обещаваха. И да, осигуриха наистина прекрасно бъдеще за... своите деца и внуци.
На какво се надяват протестърите днес?
Да свалят правителството и да дойде някакво ново, съставено от антикомунисти, което ще нарекат справедливо, демократично, с "човешко" лице, без задкулисие и олигархия. Нима са толкова наивни? Какво ще се случи тогава? Ще започне  нов "преход"... Новите герои на деня, тези, които ще управляват от тяхно име следващите 24 години, ще говорят отново и отново, че за всичко са виновни комунистите и Държавна сигурност.
Благодаря, но не желаем втори преход в живота си! С действия на нетърпимост, омраза, псевдореволюционна патетика, действия, всяващи хаос и анархия, не бе поставено началото на един спокоен и добър живот, а ново начало на несвършващия "край" за ограбване и съсипване на родината!
И за ограбване бъдещето на младите хора в България!