Слепи за таланта

19-годишно момче разработва таблет за незрящи. Може само да се гордеем, че млад българин притежава амбиция, а и талант, да се превърне в подобие на Бил Гейтс. А защо не малчуганите ни да не мечтаят да станат като Атанас от с. Мечка, Русенско. Уви, родните таланти рядко са оценявани тук. Някои от тях дори не са познати в България, а учените по света изпадат в екстаз щом чуят чисто българските им имена.
Всяка година родни ученици получават медали в състезания по информатика, физика и др. Чужди университети се надпреварват да ги привлекат. Големи компании им предлагат стажове и работни позиции. Къде е България? Лауреатите от олимпиади получават място в български вуз. Местната преса пуска дописка как родните таланти са отвяли чуждата конкуренция. Кмет, или в най-добрия случай министър, им стиска публично ръката, евентуално ги кани на луксозен коктейл. И толкова. За тези, които разработват свои изобретения, рядко чуваме, а патентите им често заминават за чужбина.
Атанас от с. Мечка разработва уникален проект. Никой обаче не му е предложил финансиране. Отделни хора искат да подпомогнат него и съмишлениците му частично. Той самият не мисли да се обръща към големите компании, защото иска да сбъдне мечтата си сам. Дали държавата е готова да му помогне? А кой ще помогне на хилядите други талантливи деца, които пеят неземно, рисуват прекрасно, решават сложни задачи и какво ли още не?
За талантите няма граници. А в България сякаш никой не се опитва да спре изтичането им в чужбина. Докато сме слепи за талантите и ги пренебрегваме, а държавата нехае и абдикира от отговорностите си към бъдещите надежди, в чужбина ще ги посрещат. Не с хляб и сол, а с пари и възможности за реализация.