Следвам пътя на моето блаженство и рисувам страстта си

Ниладри Пол е роден и израснал в Индия. Завършва държавния Колеж за изкуства и занаяти в Калкута през 1986 г. Още с първите си произведения художникът следва сърцето си и прави само онова, което му е интересно. Желанията на Ниладри го карат да се отдаде на емоциите си, да ги дари с цветове и да ги излее върху платната си, като им придава индивидуални черти. Мащабни форми, силни акценти, широки линии, смели и ярки цветове са сред характерните белези на творчеството на индийския художник, който наскоро гостува в София.



"Искам да запазя спонтанността и свободата"


- За първи път ли сте в България, Ниладри? Какво успяхте да видите?
- Да. Първо се видях с моите приятели и с техните приятели. За мен е много важно общуването с тях. Намирам страната ви много близка до Индия - като култура, начин на мислене... Някои неща наистина доста си приличат.
- Това е изненадващо. Не подозирах, че ще намерите общи неща между страните ни.
- И слабостите, и хубавите черти са подобни. Определено се чувствам свързан с България именно заради факта, че има толкова много неща между нас, които си приличат.
- Вероятно в България някои хора, включително и аз, разбраха за вас от книгата на Габриела Николаева "Гласове и багри от Индия", която използва една от творбите ви за корица... Какви гласове и багри успяхте вие лично да усетите в България?
- Чувам универсалните гласове - на Габриела, на приятели от Индия или от другаде. И се идентифицирам с тях, защото успявам да свържа общото помежду ни. Мисля, че цветовете свързват целия свят. Виждаме общо 7 цвята. И навсякъде, където и да сме, чувстваме тяхната енергия. Може би в определен момент е модерен един от тях, после и това се променя. Защото хората обичат да експериментират с различни багри. В това е истината.
- В София успяхте да разгледате частна колекция от картини на български художници. Какви са впечатленията ви?
- Много ми хареса това, което видях. Направи ми впечатление, че български художници ползват силни цветове, но от време на време малко ги "обират", за да не са толкова ярки.
- Бихте ли искали да направите изложба в България с ваши картини?
- Защо не?! Изкуството е начин да общуваме помежду си, да обменяме мисли. Подобни срещи разширяват кръгозора ни.
- А в кои други страни вече сте показвали творбите си?
- Освен Индия, в Обединеното Кралство, Южна Африка, Сингапур, Хонконг, Дубай, в САЩ...
- Имате ли наблюдения какви хора идват, за да ги разгледат?
- Доктори, психиатри, архитекти и такива, които лекуват с естествени средства... Както и хора, които имат възможност да купят моите картини, защото притежават хубави места, където да ги изложат.
- Ще разкриете ли какви са цените на творбите ви? Чувала съм, че са доста скъпи. Как ги определяте и решавате, че дадена картина струва повече или по-малко?
- Обикновено ги оразмерявам и по това ги оценявам. Има хора, които купуват изкуство на едро. Затова трябва да го направя по-достъпно за тях. Съществуват определени конвенции и купувачите, като получат размера, сами могат да изчислят колко ще струва картината. Всяка година цените на произведенията на изкуството се увеличават между 15 и 20%.
- Кога разбрахте, че искате да станете художник?
- Рисувам, откакто се помня. Още като дете тетрадките ми бяха изпълнени с рисунки и нищо друго нямаше в тях. Но един ден се опитах да нарисувам определен човек, който е сред милионерите в Индия, глава на финансовата династия ТАТА. Тогава бях около 7-8-годишен. Не можах да направя портрета на този човек, както исках. И 5 дни, плачейки, продължавах да се опитвам да го нарисувам. Спомням си, че не ядох през това време. Оттогава знам, че съм роден да творя и за мен съвършенството е най-важното. Започнах да навестявам други, вече утвърдени художници и да уча различни техники, за да мога да се върна и да направя моята картина така, както искам. Защото осъзнавах, че може да е по-добра...
- Каква е съдбата на тази творба?
- Тя остана в стария ми дом и най-вероятно баща ми е занесъл портрета в Калкута.
- Как реагираха родителите и преподавателите ви на увлечението ви по изкуството?
- Те никога не са мислили, че ще го правя професионално, но винаги много са се възхищавали на картините ми. Надявали са се, че ще стана счетоводител или доктор, или ще имам някаква друга професия, с която да изкарвам пари. Но в даден момент са усетили, че излитам от ръцете им. Рисувах и денем, и нощем, четях, излизах с чантата си, в която имах скицник, не се прибирах с часове... Това беше моето вътрешно пътешествие, за да се намеря като художник. И до днес уча всеки ден. И до днес съм наясно, че не съм научил достатъчно. И до днес зная, че се нуждая от усъвършенстване. И като мисля по този начин, се смятам за жив.
- В картините ви има изключителна спонтанност и свобода. Означава ли това, че ги притежавате и в реалния живот или по-скоро се стремите към тях?
- И спонтанността, и свободата наистина имат място в живота ми и искам да ги запазя. Ако тези две усещания липсват, не мога да продължа да вървя напред.
- Как вие самият определяте стила си в изкуството?
- Използвам четката с размах, за да мога да създавам визии. Това напомня на изкуството на импресионистите. Не следвам никакъв училищен наръчник или конкретни уроци. Постепенно се измъкнах от академичния стил на рисуване и намерих своя. Начинът, по който виждам нещата, най-ясно си личи в творбите ми. В изкуството ми има образност, но и абстрактност.
- Различава ли се това, което пише критиката за вашите произведения, от реакцията на публиката? Кое за вас е по-важно?
- Някои критици смятат, че изкуството ми е много лесно достъпно за аудиторията, защото доста хора купуват произведенията ми. Но аз не рисувам, защото знам, че ще продам. Не мисля за това кой би харесал изкуството ми и кой би го купил. Изразявам онова, което чувствам. Но, разбира се, необходимо е да мисля и за това, че трябва да ги показвам. Не желая да ги трупам в ателието си. Ако фактът, че искам да ги продам, е някакъв вид комерсиалност, добре, комерсиален съм. 50% от критиците харесват моите творби, другите 50 смятат, че не правя изкуството трудно за разбиране, което вероятно те биха оценили.
- Имате много интересна теория за това, което правите като творец...
- Наричам своето изкуство експериментално. То е постоянна еволюция на усещанията ми, които усилено се опитвам да изразя върху платното. Следвам пътя на моето блаженство и рисувам страстта си.
- Какво е значението на цветовете, които художниците използват в творбите си?
- Преди няколко години започнах да правя изследване на багрите, с които работя. Тогава се срещнах с приятел в Бомбай, който изживяваше труден период, имаше проблеми в семейството, с брака си. Отидох в къщата му и видях две много интелектуални картини. Едното платно беше голямо, синьо, а в средата имаше кола без колела и две пречупени палмови дървета, падащи върху нея. На втората картина изображението бе все едно гледаш през розетка, по която някой е хвърлил камък, и тя е счупена и светлината минава през нея. В момента, когато видях тези две платна, казах на приятеля ми да ги махне и да видим какво ще се случи. Вече бях започнал да се занимавам с психосимволизъм и лечение чрез багри. Препоръчах да сложи на стената в къщата си голямо платно, в което да преобладава жълто и оранжево. И след 6 месеца всичко се промени. Това ме накара още повече да се задълбоча в това изследване. Заради качествата на багрите, които използвам, искам хората да могат да получават лечителна енергия от тях. След този случай се задълбочих да творя именно в тази насока.
- Какво е по-важно за вас - изкуството ви да бъде разбрано от по-голяма част от публиката, да провокирате с творбите си или да предизвиквате определени чувства у аудиторията?
- Най-напред го правя, воден от вдъхновение. Понякога, след като известно време съм рисувал активно, си почивам и започвам да се занимавам с други неща. Случва се да си купувам антики или пък модерни очила, обувки и т.н. И като се сдобия с подобни неща, комбинирам ги и правя скулптури... Някои галерии проявяват интерес към такива произведения, но ги задържам, защото правя това за собствено удовлетворение.
- Какво ви вдъхновява? Чакате ли появата на музата или просто творите?
- Вдъхновението ми е като скачащо въже. Всичко започва от стомаха и тръгва нагоре. Когато нещо е готово и съм там, виждам накъде да "стрелям". И тази енергия, и това усещане - да видя именно тази точка, е точно моментът, в който знам, че съм там... И повече нищо не ме интересува. Даже понякога спирам да дишам, когато усетя този момент.
- В България казват, че за да успее човек, са нужни 99% труд и 1% талант. Съгласен ли сте с подобно твърдение?
- Сто процента съм съгласен. Това е т.нар. карма йога в индуистката философия. Ако дадеш всичко от себе си, успехът ще дойде.




Снимки www.niladripaul.com