Следпразнични размисли

Шоумените неизменно утвърждават: "Важното е публиката винаги да бъде задоволявана!". По принцип това е вярно, но веднага трябва да се доуточни "с какво и как"? Верният отговор играе ролята на лакмусова хартия, която разграничава професионалния от комерсиалния подход по въпроса.

Публиката може да бъде забавлявана по много начини

но напоследък на обществото у нас се налага моделът, основаващ се на безвкусното и елементарно пародиране, което в крайна сметка довежда до опростачване на човешките естетически критерии. По страшното е, че те често отсъстват..!
Необяснимо е, защо главните герои във всички шоу програми са мъже, играещи женски роли, мъже с различна сексуална ориентация или пияници, а жените - грубиянки или откровени простачки и всичките говорят с лоша дикция, на диалект и с много жаргон!? Получава се най-парадоксалният резултат - непрестанното иронизиране на тези "герои" на практика довежда до тяхното утвърждаване и популяризиране..! Толкова ли е бедна инвенцията на "незаменимите" сценаристи-шоумени или по този начин те избиват личните си комплекси..!?
Разбира се,

вина имат и блестящите изпълнители

които в стремежа си да получават по-големи хонорари, са готови на всякакви художествени компромиси! Защо забравят, че поемайки трудното артистично поприще, те са се заклели преди всичко да възпитават душевността на хората, чрез показване и възхвала на красотата, а не на грозотата? Тази тяхна привидна популярност обезценява в голяма степен другите им стойностни изяви и като се "поизтъркат" още малко, ще бъдат захвърлени от продуцентите и режисьорите, поради все повече шаблонизираните им превъплъщения!
Всъщност големият въпрос, който стои пред дейците и ръководителите на българското изкуство, е: на кого искаме то да служи - на културата или на субкултурата, на хората, притежаващи естетически критерии, или на хората без естетически критерии, за които "всичко  е шоу"? Вярно е, че преди много години поетът Кирил Христов издигна лозунга "вино и жени, жени и вино", но той има друг контекст, който не промени естетическата платформа на поета.
Доразвивайки зададения въпрос, трябва да се даде още един отговор -

какво искаме да бъде изкуството

(в широкия смисъл - културата) - средство за възпитание или комерсиално средство? Моето мнение е, че като страна - членка на ЕС, трябва да се възприеме европейската практика, преживяла положителната присъда на времето - основното предназначение на културата/изкуството е да изгражда висок духовен статус у хората, независимо от техните професии, възраст, образование, религия и да запази живота им чист и свещен! Всичко, което се прави в тази сфера - включително и забавленията, - трябва да се пречупва през тази призма, понеже забавление, насочено предимно към краката и очите, но игнориращо и непровокиращо мисловния процес, е лошо забавление!
Аз не пледирам срещу проявите на субкултурата, защото заедно с проявите на културата те са

паралелни светове

като материята и антиматерията. Както е при много други обществени явления, същността на проблема е заложена в намиране на точното съотношение между двата компонента. В конкретния случай между тях не може да има равнопоставеност и симетрия - проявите на културата трябва да имат категоричен превес и приоритет пред тези на субкултурата! Базовият принцип на това твърдение се определя от креативната същност на културата и положителната енергия, която излъчват нейните прояви. Това не е пожелание, а необходимост, тъй като културата/изкуството са призвани да бъдат и главният фактор за запазване на националната идентичност на различните народи в глобалното общество! Затова културата/изкуството, винаги трябва да бъдат национален приоритет, независимо от кризисните ситуации! Не случайно мъдрецът е казал: "Всеки, който върви срещу правата и интересите на народа си, ще получи наказание"!