След тях и потоп

Аналите на историята са съхранили прословутата реплика на маркиза дьо Помпадур, с която - след катастрофална военна загуба на некадърното си протеже маршал дьо Субиз - утешава своя любовник, френския крал Луи ХV - "След нас и потоп". Сетих се за тези думи, поразен от размаха на кабинета "Борисов" в търсене на нови и нови заеми (доста големи за скромните мащаби на страната ни). Прави впечатление амплитудата на финансовите колебания: по време на предишния екип на Бойко Борисов небезизвестният Симеон Дянков така стягаше паричния "колан", че на бедния народ му бяха изхвръкнали очите; сега, при втория си правителствен кабинет, ГЕРБ са се заели с нова роля - на кредитополучател-отличник.
Съдете сами - само преди броени седмици няколко милиарда евро заеми попиха в пресъхналата Българска земя, били нужни за погасяване на стари кредити и за преодоляване на кризата с печално известната КТБ. Сега отново засукват ръкави - подготвя се теглене на нови осем милиарда евро, или 16 милиарда левчета. Пак за стари кредити, пак за неотложни нужди... И - ликуй, народе! - одрипавелите ни пенсионери ще получат по някоя и друга десетачка великденска премия. Така де, от пристигащите 16 млрд. нов заем може да има 30-40 милиона и за тия досадни бабички и дядовци, които цял живот са се трудили, ама не за НАТО и не за ЕС.
Но, да оставим сантименталните отклонения и да се вгледаме по-сериозно във фактите и цифрите. И така, след 45 години социализъм държавата има натрупани дългове от 8,7 милиарда долара. "Сериозна" сума, като се има предвид, че само оръжейният бизнес е носил тогава чиста печалба от над два милиарда долара годишно - т.е. подобен заем е било възможно да се ликвидира за броени години.
А какво е положението сега? Oбщата задлъжнялост на българската икономика - на бизнеса, държавата и населението - възлиза на близо 62 млрд. лв. (около 32 млрд.евро, по данни на Министерството на финансите за м.г.).
За нашата страна този показател отговаря на  79% от БВП при праг от 35 на сто от БВП според критериите на ЕС. Ниска приходност, минимални чужди инвестиции, сериозна безработица - това са все фактори, които клатят заплашително финансово-икономическата лодка на малка България. При това положение Дянковата песен за България като отличник с най-малък държавен дълг започва да звучи малко фалшиво. Особено в момента, когато правителството се кани да хвърли зад червената линия на държавната задлъжнялост още дванайсетина милиарда евро.
Известно е, че брутният вътрешен продукт (БВП) на България - по данни от края на м.г. е около 53,7 милиарда долара (40 милиарда евро). Сравнете тази цифра с показателите на Холандия, държава с територия 41 528 кв.км (над два пъти по-малка от страната ни), с малко над 16 милиона население, която за м.г. има само... 853,5 милиарда долара БВП - близо шестнайсет пъти (Да!) по-голям от нашия. И България, с тази четирийсетачка в протрития си държавен джоб, е тръгнала да търси огромни кредити, които нито може да върне, нито може да управлява, и които  сигурно ще я завлекат в блатото на южните ни комшии.
А може би кабинетът Борисов е решил да си осигури още няколко годинки комфорт, пък после - ако ще и потоп, както казала преди векове красивата метреса на Луи ХV. Какво пък - и отличник по заемите е титла, както отличник по икономиите. Да му мислим ние, които живеем покрай тези отличници.