След смъртта на Кадафи либийците внимават за вътрешния враг

Мария Головнина
Ройтерс

Докато на централния площад в Триполи, осветен от фойерверки, хората празнуват смъртта на Кадафи, участващият в празника Хани Нуара вече е отправил поглед към следващата си цел, като се страхува, че традиционните племенни вражди ще станат вътрешният враг. От осем месеца насам навсякъде в страната либийците загърбиха своите сложни племенни и културни различия, за да се бият за общото благо, но много от тях са притеснени, че свалянето на Кадафи ще разпали отново тези вражди и ще провали пътя към демокрация. 24-годишният Нуара, от уважаван клан в Триполи, вече се беше ядосал, когато бунтовниците от Мисрата отнесоха телата на Кадафи и неговия син Мотасим в града си, за да ги изложат на публичен показ, и заявиха претенции за главна роля в победата на бунтовниците. "Мисратяните ли. Мразим ги. Не ги искаме тук", повтаряше той гневно на централния площад в Триполи по време на честванията по случай обявеното освобождение на Либия. "Те си мислят, че са водили най-тежките боеве. Казват "ние направихме тази революция". Ние също се бихме здравата. Революцията е наша".
Историческите съперничества между либийските градове като Триполи на западното крайбрежие, пристанищният град Мисрата и Бенгази на изток, бяха задушавани от железния режим на Кадафи. По оценки на консултантската агенция за политически риск "Стратфор", в Либия има около 140 племена, но само 30 от тях имат някакво особено значение и само всеобщата омраза към Кадафи обедини изкуствено сплотявания народ в борбата за сваляне на тиранина след 42 години управление. Но след като диктатора вече го няма, някои се чудят как 6-милионното население на Либия, разпръснато из обширната пустинна страна и дълго време разкъсвано от регионални и племенни вражди, ще запази съгласието си, за да посрещне страшното предизвикателство за изграждане на нация. "Изгледите за усилени търкания или насилствен конфликт между племената, клановете и етническите групи (особено между араби и бербери) в страната продължават да са сериозен източник на безпокойство", каза консултанската агенция за риск "Мейпълкрофт" в доклад, публикуван през август.
Еуфорията след смъртта на Кадафи на 20 октомври вече породи нови тревоги и търкания, а зад фасадата от празненства и фойерверки мнозина либийци са притеснени за бъдещето, докато други са оптимисти, че разногласията могат да се решат. "Всеки е щастлив сега, но, разбира се, има несигурност. Преди дори беше по-зле. Ако се провалим, ще е само наша грешка", каза Абделазис Масуд, инженер от най-голямото племе в Либия - уарфала, който сега живее в Триполи. "Преди обвинявахме Кадафи за всичко и беше лесно. Сега можем да виним само себе си". Либия вече е обявена за свободна и нейните нови лидери имат месец да съставят широкопредставително правителство и да решат как да организират демократични избори - решителен период, който ще определи дали Либия може да остане стабилна и обединена за следващите години. Това не е лесна задача за рядко населена страна, която е била обединена само през 1930-те години под италианско колониално управление.
Наред с регионалните вражди има различия между ислямисти и привърженици на светската държава, между араби и бербери, коренното население на Северна Африка. Напрежението, породило се веднага след смъртта на Кадафи, се изрази в спречквания между бунтовници от различни градове. Бунтовниците от Мисрата, които дадоха много жертви при боевете със силите на Кадафи, си приписват най-големите заслуги за въстанието и искат специално признание. Това вбесява либийците в останалата част от страната, които смятат, че също са страдали по време на войната.
Управляващият Преходен национален съвет (ПНС) в Либия вече премести някои от дейностите си в Триполи, но все още е базиран в Бенгази. Съветът казва, че ще се премести в Триполи скоро, но го забавят висящи логистични въпроси и съображения за сигурност.
Животът тихо и кротко се връща към нормалното, при все че нощни партита продължават в Таджура и другаде. Докато хората танцуваха и наблюдаваха фойерверките в Триполи в неделната нощ, по улиците се виждаха чистачи, които спокойно си метяха. Войници затъкваха цветя в дулата на оръжията си. "Време е да се работи здраво и да се направят промени", каза Халифа Милуд, на 17 години, който седем години е учил във Великобритания. "Ще направим Либия най-малкото като Дубай. Имаме много пари. Готови сме. Аллах е най-великият".