След седемдесет години

Христо В. Христов-Референта

На 5 ноември 1956 г. постъпих на работа в Горското стопанство - гр. Етрополе. Назначиха ме на работа със заплата от 585 лв. Заплатата на директора беше 720 лв., кметът на града получаваше 800 лв. Минималната заплата беше 350 лв.

Най-скъпата луканка тогава струваше 26 лв., най-скъпият шпеков салам - 22 лв. Другите хранителни продукти бяха по-евтини, строителните материали - също. Създадена беше подходяща организация и народът започна ентусиазирано да се труди. Имаше доброволни бригади, самооблагане и други обществени организации и постепенно започнахме да се отърваваме от следвоенната мизерия. Цените периодично се намаляваха. Имаше няколко парични реформи и левът се стабилизира. Болшинството хора си построиха нови домове. По-късно започнахме, след изчакване, да си купуваме руски коли. Те не бяха луксозни като западните, но бяха здрави. Образованието и здравеопазването бяха безплатни. Имаше държавни и ведомствени почивни станции, които масово се посещаваха на символични цени. На ниски цени беше и столовото хранене. Държавата поемаше режийните разноски. 

Бензинът и нафтата струваха най-напред 6 стотинки, после 8 и накрая 15 стотинки. Електроенергията и наемите на държавните жилища също бяха евтини. Транспортът, особено градският, беше на изключително ниски цени. Имаше сигурност и увереност на хората в бъдещето. Създадени бяха хиляди предприятия и безработицата беше ликвидирана, дори не достигаше работна ръка. Имахме мощна армия, която ни струваше скъпо, но сигурността ни беше гарантирана. Благата се разпределяха относително правилно, милионери нямаше. Така за 45 години беше изградена една мощна България, чиято икономика беше на тридесето място в света.

Върховни предателства измениха международната обстановка. В този водовъртеж, естествено, попадна и България. В името на някаква химерна демокрация и с помощта на западния капитал разни ренегати и нереализирали се типове съсипаха българската икономика. Чрез криминална и мутренска приватизация ограбиха националното богатство и натрупаха милиони. Това стана за 30 години демокрация, през което време не беше построен нито един български завод. Така след 70 години се върнахме в изходно положение. Заплатите са същите. Най-ниската заплата е 560 лв, средната - около 800. Най-ниската пенсия е около 200 лв. Такива са заплатите на трудещите се, а на паразитните чиновници са десетократно по-високи. Цените сега са много по-високи от онези, в онова време. Най-скъпата луканка сега струва 40 лв., най-скъпият салам - над 30 лв., зеленчуците са в пъти по-скъпи оттогава. Цените на всички стоки са по-високи. Бензинът вече струва 2,50 лв. Няма безплатно образование и безплатно здравеопазване, въпреки че това е заложено в Конституцията. Напротив - дори елементарното лечение на елементарните болести е непосилно за джоба, да не говорим, не дай Боже, за по-сложни операции, струват хилядарки. Конституцията просто не се спазва, както не се спазват и законите. Пък и много от новите закони са приети в интерес и в угода на разни лобита. Социалните придобивки на трудещите се са сведени до нулата. Така прословутата "демокрация" ни върна 70 години назад. 

Ако не съм прав, нека някой ме разубеди!