След санкциите идва ли ред на диалог?

Той владее арабски, английски, френски, немски и руски. Казва, че ислямът е религия на свободата и ще спазва ислямските принципи, а съпругата му винаги е с дълга черна дреха. Независимо от известния факт, че доста иранки, като слизат от самолета в Париж например, бързо обличат европейски дрехи и така се радват на друга свобода, наричана от нас права на човека и избора му. Той е учен, юрист, политик с религиозно образование, бакалавър по съдебно право, защитил в Глазгоу, Великобритания, магистърска степен на тема "Ислямската законодателна власт въз основа на опита на Иран". Той е Хасан Роухани, седми президент на Иран от 3 август 2013 година и бе на официално посещение в Турция.
По същото време на автобуса на иранските футболисти, които участват в Мондиала в Бразилия, пише "За честта на Персия" и така подчертават  гордостта си от хилядолетната история на древен народ, различен от арабските, но твърдо отстояващ водещи позиции за влияние точно сред населявания от тях регион.
Населението на Иран е около 75 милиона, а самият Роухани дойде на власт с обещания за нова ера, доминирана от принципи на честност, доверие, справедливост и отхвърляне на екстремизма. Думи, чиято цел е преди всичко да се обърне поглед към Запада и да се предложи диалог, и то на равна нога, а не чрез притискане със санкции.
В случая санкциите са за ядрената програма на Иран и страховете, преди всичко на Израел, че такава ядрена сила е особено опасна и дестабилизираща за региона на Близкия изток. Този Близък изток, който "арабската пролет" окървави, но не умиротвори, където радикални ислямистки групировки под егидата на "Ал Кайда" го превръщат в бойно поле на основата на прокламиран джихад.
Обвиненията за неимоверно високи инвестиции във въоръжените сили, в ядрената програма, в износа на тероризъм, в подкрепа на "Хизбула" в Ливан и Сирия, както и за режима на Башар Асад в Дамаск са достатъчни, за да се стяга режимът на санкции от страна на САЩ и Европейския съюз. На практика това поставя Иран в изолация и неминуемо го хвърля в обятията на страни като Русия например.
Договорът за доставка на ирански газ, насочен на север към Москва, определено изнервя САЩ, а търговските им договорки не само в областта на енергетиката допълнително обтягат отношенията със Запада. В енергетиката договорките са за 10 млрд. долара, а строителството на Бушерската АЕЦ е за капак. Може би затова се говори и за предстоящо кандидатстване от страна на Иран за членство в БРИКС. Нещо, което в Анкара витае като възможност и за Турция, стига да не е само "сплашване" за постигане на определени цели в двустранни отношения.
Самата Турция днес по всеобщо мнение на наблюдателите не е в позицията на най-близък приятел на САЩ, а с Иран стои на различни позиции по отношение на събитията в Сирия, защото подкрепя бунтовниците срещу Асад, който пък е подкрепян от Иран. В Ирак Анкара стои зад Барзани, лидер в Иракски Кюрдистан, докато Техеран подкрепя Талибани (също кюрд), президент на Ирак.
Отношенията Барзани-Талибани не са от най-добронамерените и често възникват противоречия по линията Багдад/Ербил, защото паричните потоци от износа на нефт трудно се делят между центъра (Багдад) и фактически самостоятелния Иракски Кюрдистан, докато премиерът на Ирак Малики твърди, че защитава целостта на държавата. Държава, която някои наричат куклена. Но да се забравя за нефтените находища, които са най-вече в Северен Ирак, е най-малкото недалновидно. Да не говорим за противоборствата по линия шиити/сунити, които дават поводи да се говори за наличието на религиозни войни в региона, в чиято основа са и финикийските знаци, миришещи на петрол. Честите атентати след войната, които дестабилизират страната, едва ли са в интерес на гражданите, независимо от религиозната им принадлежност.
Видно е, че Роухани имаше много важни теми за разговори с поканилия го на официално посещение президент на Турция Гюл. Специално се акцентира върху ситуацията с кървавата криза в Сирия, събитията в Египет и Палестина. Както се и очакваше обаче, разговорите се насочиха преди всичко към търговско-икономическите отношения, независимо че между тях съществува от години съперничество в стремежите им за водещо влияние в региона.
Последните събития около иракския град Мосул, Северен Ирак, където екстремисти-сунити от групировката "Ислямска държава Ирак и Леванта", свързани с "Ал Кайда", взеха под контрол града, както и цялата провинция Ниневия, нямаше как да не станат повод за разширяване на темите за обсъждане в Анкара. Защото не само в Иракски Кюрдистан, но и в Багдад, и във Вашингтон са обезпокоени от агресията и настояват за координиран отговор, докато Иран винаги е имал пряко отношение към събитията в съседен Ирак, в които участват подкрепяните от него шиити, а Турция по лесно обясними причини следи с особено внимание случващото се в Иракски Кюрдистан. Още повече, че Анкара не крие свои договорки с Барзани, кюрдския лидер, за преки доставки на нефт от тази част на Ирак. Управляващата ПСР в Турция съдейства на Барзани, но това не помогна той да продаде докаран в турското пристанище Джейхан нефт. Още повече, че обиколката на Барзани из Франция, Италия и Ватикана не се отчита от експертите като успешна. Изводът се налага от само себе си - "докато умните се наумуват" и парчетосват страни в зависимост от конкретни интереси, екстремистите ислямисти разтърсват региона и вещаят нова война на религиозна основа.
Тази "Ислямска държава на Ирак и Леванта" е всъщност наследник на "Ал Кайда" и напоследък необузданата й агресия в Сирия, Ирак, Йордания и т. н. определено би трябвало поне да разтревожи геополитическите играчи. Все пак задържането от екстремистите на официални представители на Турция, както и на десетки техни шофьори в Мосул са достатъчен повод за мобилизиране на съответните турски сили, в т. ч. военни, за да се спре не само похода на екстремистите и към Багдад, но и да се намери изход от тази поредна ескалация на напрежение и терор. Политизираната иракската армия бяга, САЩ декларират помощ (въздушна за момента), населението отдавна е разделено по етнически, религиозен и социален признак, няма ценности и морал, които да създадат условия за обединение и съпротива срещу крайните ислямистки екстремистки групировки и сега събията изглеждат неконтролируеми и безнадеждни. Екстремистите не крият желание за създаване на ислямска държава в Западен Ирак и Източна Сирия и то в ситуация, когато разочаровани сунити години вече след иракската война и напускането на американската армия се сражават с шиитското правителство на Малики. Да не споменаваме отново кюрдите. Народът в такива ситуации казва "Е, оти ги ручахме жабетата?". Все по-често се задава въпросът дали Ирак е пред разпад.
Може би затова и президентът на Турция Гюл на официалната вечеря с Роухани говори за "конструктивни стъпки като отговор срещу сценария за конфронтация на етническа и светска основа", а Роухани заяви, че "Иран и Турция имат тежка ислямска отговорност в управлението на региона", което би трябвало да означава, че двете страни имат претенции да са водещи в политико-икономическото и социално развитие на регионалните народи.
Египет определено има други грижи в момента. А Иран, поставен в условията на икономическа блокада от Запада, търси изход и чрез съперници, и чрез съседи, и чрез изпълнение в недалечно бъдеще на собствени програми като изстрелване на космически кораб с един до трима астронавти в капсула на борда. Твърди, че ядрената му програма е с мирни цели, докато Израел например е убеден, че това е "екзистенциална заплаха" за Тел Авив и страните от Близкия изток. Още повече, че там действа "Хизбула", зад която се смята, че прозира Иран.
Иран е в икономическа блокада, но си позволява отказ да издаде виза за посещение в Техеран на експосланика на САЩ в Москва, Майкъл Макфол, а в Турция пледира за сътрудничество, за да се сложи край на конфликтите в Близкия изток, да се върне стабилността в региона, най-вече в Сирия, и да се даде гласност на идеите, че "дебатите за исляма трябва да се водят в медресетата (религиозните училища) и културните организации, а не от държавата".
Познати са вижданията на Роухани, че "не е отговорност на държавата да вкара всеки в Рая" и че трябва да се осигурят равни възможности и права между мъжете и жените в Иран. Позиции, които не срещат одобрение сред консервативните ислямски кръгове в страната му, в това число и от аятолах Али Хаменей, подкрепил Роухани на изборите за президент.
Домакините му в Анкара обаче акцентират главно върху търговско-икономическите отношения, като настояват за намаление цената на доставяния от Иран газ, защото цената на руския и азербайджанския била по-ниска. По договор от 1996 година Турция внася 10 млрд. куб. м газ годишно от Иран. Независимо от водени дела между двете страни в Международния арбитраж по този повод, Иран не е склонен на кой знае какви отстъпки в това отношение.
По-скоро е интересно как ще завършат преките разговори между САЩ и Иран в Женева и след това и във Виена, защото те не само засягат ядрената програма, но са и първите след десетилетие на мраз в двустранните отношения, както и след фактическия провал на преговорите между Запада и Иран по същата тема. Иран вече обяви, че след разговорите със САЩ ще преговаря и с Русия в Рим. В Техеран идват германски представители, ще има срещи и с представители на Франция, докато се съгласува подновяването на политическите разговори между Иран и групата във формат "5+1" във Виена.
Раздвижването е налице. Едва ли ще се говори само за ядрена програма. Сътресенията в Близкия изток, да не говорим за Украйна, активната дейност на джихадистите и т.н. идват малко в повече не само на гражданите в Европа. Социалният им статус спада, а конфронтацията между геополитическите играчи като САЩ и Русия не чертае ведър хоризонт. Дано да не остане напразна надеждата, че след като се приложиха методите на санкции, идва ред на диалог, за да се излезе от критични ситуации. Поне редовите граждани така разсъждават. Те винаги живеят с надежди. Навсякъде по света.


"Иран и Турция, двете най-важни държави в региона, са решени да се борят с екстремизма и тероризма", изтъкна Роухани на срещата си с турския президент Гюл
БТА


Иран може да възстанови напълно капацитета си за добив на петрол за по-малко от три месеца. Това заяви миналата седмица във Виена иранският министър за петролодобива. В момента Иран добива 2,7 милиона барела на ден, докато пълният капацитет на страната е 4 милиона барела дневно. По време на 165-ото събрание на Организацията на страните износителки на петрол министър Биджан Намадар Занганех заяви, че след свалянето на западните санкции Иран ще може да възстанови добива си за по-малко от три месеца