27 Февруари 2024вторник15:10 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Срещи

След лошото идва доброто...

По пътеките на спомените ни повежда Христо Гаврилов в автобиографичен разказ за съдбата на добруджанци

/ брой: 133

автор:Петра Ташева

visibility 2909

"По пътеките на спомените" е заглавието на  автобиографичната книга на Христо Гаврилов. С активната помощ на Мария Добрева - председателка на Фондация "Вигория" и издател, както и със спомоществователството на неколцина патриотично настроени българи и приятелка чехкиня, тетрадките със спомените на 85-годишния автор се появяват като книга в дните, когато той чества своята 90-годишнина. Това е книга за участта на стотиците хиляди добруджанци, живели в драматично време на раздяла, изселвания и окупация.
Не напразно се казва, че малка България граничи от всички страни "със себе си", защото през вековете са били късани парчета жива плът от нея и държавните граници са разделяли български  фамилии и семейства, които са преминавали в съседните страни. Народът е жертвата и страдалецът, живял в разпри и войни - израз на политическите амбиции на правителствата на Великите сили и на съседските държави. И днес, 100 години след края на Първата световна война, спомените на добруджанци са живото свидетелство за разтърсващите събития на окупация, отчуждаване на имоти, раздяла на съпрузи, на деца от родители, преселване от Северна в Южна Добруджа и устройване на живота.
Автентичен, искрен и трогателен е разказът на Христо Гаврилов, който е роден на 25 февруари 1928 г. в село Фрекацей, Тулчанско - Северна Добруджа. До 11-годишната си възраст той учи в румънско училище, но запазва чист родния си език. В семейната среда здраво се пазят българските традиции и обичаи, съхранява се българският фолклор и най-важното - запазва се и се предава от поколение на поколение връзката с плодородната  земя и трудолюбието, които правят Добруджа житница на България.
Въпреки че е бил 12-годишен, Христо Гаврилов помни много подробно моментите, когато след Крайовския договор в 1940 г. населението от Северна се премества в Южна Добруджа. Хората оставят уредените си домове, градини и ниви и заедно с животните си потеглят към нови места. Това е голямо и мъчително преживяване за тях, защото нищо не получават даром и нищо не е равностойно на това, което са успели да съградят. Настъпват и мъчителни раздели на фамилии, разбиват се семейства, пораждат се крамоли и спорове между кръвни роднини. В годините са създадени и смесени бракове, които не издържат на драматичните събития и се разтрогват. Единият от съпрузите остава с част от децата, другият тръгва за новите земи. Сетне създават отново семейства, раждат деца, които се търсят, защото имат обща кръв. Едва ли държавниците и политиците -  виновници за тези съдбоносни трусове, са съзнавали какви трагедии и мъки са причинили на обикновените трудови хора!
Историята на създаването на книгата "По пътеките на спомените" е интересна и поучителна. Заедно с роднините си Христо Гаврилов се преселва в село Дропла, Балчишко, което става второ родово огнище за много български семейства, преместени от Северна Добруджа. Авторът никога до 85-годишната си възраст не се е занимавал с писане. Животът му е бил изпълнен със съзидателен труд. Заедно със съпругата си са създали дом, отгледали са, образовали и възпитали децата си, предали са им своята сила на духа и качествата на характерите си. И така, в пенсионните се години, между участията си в певческата група на Народното читалище "Велко Ангелов", между работата си в градината и двора, където той изкусно подрязва чемширените храсти, Гаврилов изпълва няколко тетрадки със спомени за своя живот. Прави го със съзнанието, че е длъжен да разкаже на младите, за да знаят те корените си, да помнят откъде и как са дошли по тези земи, на кого дължат почит и уважение за всичко, оставено им като наследство. С помощта на Мария Добрева тетрадките на Христо Гаврилов се превръщат в летописна книга на село Дропла, която се чете с интерес и навява тъга, съчувствие  и съпричастност, но и оптимизъм, защото трудът спасява добруджанци, които са пример за младите българи. Често в разказите си за извървените трудности авторът повтаря "Така и стана." Т.е. както е замислено. Трудът и куражът са неизменните спасители в драматични и превратни  моменти. Здрава е връзката на добруджанци със земята, а трудолюбието им е пословично. Ето ги мъдрите думи на Гаврилов:
 "Животът стана труден, но трябва да се нагаждаме според както ни сервира времето, докато сме живи да оцелеем на тази земя. Трудности в живота винаги е имало и ще продължи да има, но човекът е длъжен да се бори с немотията и трудностите. След лошото идва доброто и всичко се преодолява."
 Благодарение на живата памет на Христо Гаврилов и на неговата богата емоционалност, автобиографичната книга "По пътеките на спомените" става ценно битоописание на съдбовното  историческо време за важен географски район на България.
В почетната си възраст Христо Гаврилов продължава да се труди. Животът му е пример за подражание. И може би дълголетието му е награда за неговото трудолюбие, за идеята му да остави следи след себе си.    

Задържаха близо 74 кг екстази на "Дунав мост" при Русе

автор:Дума

visibility 154

Почина големият български актьор Славчо Пеев

автор:Дума

visibility 200

Лекарствата срещу диабет пак изчезнаха

автор:Дума

visibility 171

/ брой: 39

Ядрените отпадъци - в Добруджа или Странджа?

автор:Дума

visibility 148

/ брой: 39

7-и и 8-и блок пред провал

автор:Дума

visibility 170

/ брой: 39

БНБ започва да сече пробно евромонети

автор:Дума

visibility 162

/ брой: 39

Откриха находище на природен газ край Крит

автор:Дума

visibility 171

/ брой: 39

Погром в Брюксел след фермерски протест

автор:Дума

visibility 175

/ брой: 39

Заловиха 200 нелегални мигранти за ден

автор:Дума

visibility 162

/ брой: 39

Спецекип на "Мета" ще бори дезинформацията

автор:Дума

visibility 156

/ брой: 39

Наглост

автор:Аида Паникян

visibility 143

/ брой: 39

Мумурандум и Шехерезадини вълнения

visibility 161

/ брой: 39

Банковите такси нямат спирачка

visibility 168

/ брой: 39

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ