След десет години

Проф. Емил Янев

Смята се, че сключеният през 1957 година договор за икономическо сътрудничество между Германия и Франция слага началото на Европейския съюз. В следващите години към него се присъединяват още 24 държави, а през 2007 г. същото правят България и Румъния и Европейският съюз става международна структура, обединяваща 28 държави.
Приемът на България в европейското семейство стана след изпълнението на редица условия, фигуриращи в статута на Европейския съюз. В продължение на почти две години българските граждани бяха системно информирани за тях, със стандартно използваната словесна формулировка "успешно беше затворена еди коя си преговорна глава". Но какво конкретно е било договорено, населението в страната не узна! Финализирането на преговорите беше помпозно и емоционално

чрез сълзите на Соломон Паси

Едва през следващите години се разбра, че приоритетът на Европейския съюз са финансово-икономически проблеми. Но дали това е достатъчно, защото за ефикасното функциониране на всяка обществена структура основното изискване е да съществува точен баланс между нейните отделни компоненти!
Казвам това, защото в чл. 151 от договора, сключен през 1957 г., изрично е записано, че "Културната политика не е част от общностното право, а е изцяло в компетенциите на всяка страна член на Европейския съюз"! Това означава, че развитието на духовните процеси в отделните европейски държави - въпреки членството им в съюза! - зависят главно от техните гуверньори, т.е. от активността или пасивността на гражданското общество като подкрепящ или коригиращ фактор на държавното ръководство. Понеже културата не е факултативен, а задължителен компонент за успешното държавно управление! Подтекстът на този член подсказва, че с него се цели запазване на културната самобитност на отделните европейски народи, а не нейното унифициране! Същевременно той категорично регламентира и още нещо много важно - че финансово-икономическата синхронизация между държавите в съюза не бива да се използва за въздействие върху дейностите в духовната сфера!
Преди приемането на България за равноправен член на Европейския съюз страната ни неколкократно бе посещавана от европейски експерти, чиято задача беше да се запознаят основно със състоянието на българския културен живот. Техните констатации и препоръки бяха отразени в тъй наречения

Доклад на Чарлз Ландри

Моята оценка за него е, че е обективен и добронамерен!
В подкрепа на това ще цитирам някои от констатациите в него:
- "България има култура, която може да предложи на света;
- Българското музикално изкуство е част от световния музикален феномен;
- Българската културна политика не разполага с ясна концепция за развитие на културния живот в страната;
- Аргументите за инвестиране в културата се нуждаят от нова формула, направена с оглед изискванията на XXI век, в която естествените критерии и ценности да се преплитат с образователни, социални и икономически доводи;
- Министерството на културата трябва да стане институция, която не охранява вратите, а ги разтваря, не контролира ресурсите, а разкрива нови хоризонти и възможности;
- Като основна причина за съществуването на неадекватно управление на културните процеси е слабият административен капацитет на хората, работещи в духовната сфера".
Много интересни са и указанията, които експертният доклад дава:
- "Министерството на културата, заедно с гражданските организации, да организира национален дебат по проблемите на културата;
- Разширяване на общуването с най-доброто от европейските културни практики;
- Преосмисляне ролята на читалищата и активизиране на гражданското общество;
- Културната дейност да не се оценява само от гледна точка на икономическите показатели, понеже тя има и дава многостранен принос за развитието на държавата, който оправдава направените в нея инвестиции."
Сериозен обществен интерес представлява да се проследи в изминалия 10-годишен период

какво е изпълнено в България

от констатациите и указанията, защото те не са с пожелателен тон, а са задължителни като всички други изисквания на Европейската комисия и Европейския парламент. За да се избегне празнословието, коментарът ще следва реда на огласените констатации и указания:
- И досега България не разполага с ясна концепция за развитието на културния живот в страната;
- Все още не е намерена нова форма за инвестиране в културата, което се отразява негативно върху нейния просперитет, понеже първенствуващо място в нея заемат количествените, а не качествените показатели;
- Въпреки повелителния тон на констатациите Министерството на културата все още не разтваря врати и не разкрива нови хоризонти и възможности;
- Няма предприети никакви конкретни действия за преодоляване на констатираната основна причина за неадекватното управление на културните процеси - слабият административен капацитет на хората, работещи в духовната сфера;
- Явно 10-годишният период не е бил достатъчен на Министерството на културата да организира - заедно с гражданските организации - национален дебат по проблемите на културата;
- Въпреки че читалищата са признати за уникална българска форма на просвета и култура, все още няма преосмисляне, т.е. осъвременяване на тяхната роля в съвременния свят;
- Не е намерена обективна система за оценяване на културната дейност в страната, въпреки нейния многостранен принос за развитието на държавата като следствие от факта, че този отрасъл стои

в периферията на интересите

на българските политически партии и поради това не я оценяват като национален приоритет.
- В този контекст, след като България притежава култура с глобална стойност, а музикалното изкуство е признато като част от световния музикален феномен, необяснимо е защо не се прави необходимото за тяхното още по-голямо утвърждаване в интерес на държавата!?
След като една от централните политически новини в края на 2016 г. стана обвинението, отправено от прокуратурата към бившия енергиен министър Трайчо Трайков за "умишлена безстопанственост", неволно си задавам въпроса: 10-годишното неизпълнение на поетите от България задължения към Европейския съюз по отношение на културната политика как ще бъде квалифицирано от държавното обвинение - като "умишлено бездействие" или като "преднамерено неизпълнение на официално поети държавни ангажименти". Понеже културата не е факултативен, а задължителен компонент в успешното държавно управление, пряко рефлектиращ върху националната сигурност?
И още - главната задача на културата е духовното възпитание на обществото, а не опростачването му! Да не се забравя, че незадоволителният културен живот във всяка държава е политически проблем!


Читалището в с. Гудевица в Родопите е построено през 1931 г., започва да работи през 1935 г. През 50-те години към него се пристроява и училището. Сградата, в която Валя Балканска за пръв път изпява "Излел е Дельо Хайдутин" под съпровода на цигулката на местния учител, ще бъде ремонтирана основно с доброволен труд и помощ от местните хора, за да може отново всеки неин посетител да открива вдъхновение за учене сред магическата природа на Родопите

Като нашето друго нема...