След дъжд - качулка

Всичко у нас върви точно като в българската поговорка "След дъжд - качулка". Колко години вече живеем в държава, която върви след бедствията, след пожарите, след нещастията на народа си. Е, това редно ли е? Държавническо ли е? Това ли са грижите за поданиците на държавата, за природата й, за паметниците в прекрасната ни страна. Порои заливат села и градове, хора остават без подслон, пожари изгарят горите ни и ценни паметници на културата. Оставаме без въздух, без вода! "Органите на реда" обаче вървят след тези беди. Имаме ли превенции, имаме ли "профилактики", имаме ли сигурност и защита от страна на държавата? Виждат ли всичко управляващите? Гледат ли напред властниците. Не и не. За жалост всичко остава божа работа. Отчитат се "пост фактум" грешките и пропуските, уж се търсят виновниците, уж се наказват некадърниците... Така всички само си мислим, че живеем. А всъщност сме едни унищожители - на себе си и на всичко у нас.
Последните големи пожари в Пловдив, които изпепелиха Тютюневия град, са поредното доказателство за отношението на държавата към хората, към културното ни наследство. Били "заснети всички детайли" от сградите и щели да бъдат точно възстановени"! А досега, десетки години, къде беше държавата? Защо тези огромни сгради бяха оставени да пустеят? Защо не бяха реставрирани, защо не бяха използвани разумно за полезни културни, спортни и търговски цели? Защо, защо. Все въпроси, на които няма отговор. Или ще възразите - не, има отговор и той е, че парите, сметката, сметчиците на някои хора командват всичко у нас. Какви ли планове са си правели за там хората с пари, жадните само за печалби! Да издигнат офис сгради, да "цъфнат" сред вековните чинари на красивата улица "Иван Вазов" едни "съвременни, модерни чудовища" от бетон, желязо и стъкло! Нали такова "сградище" се издига днес и на площад "Македония" в София. Това са сгради за отдаване под наем, за офиси. Тези "нови архитектурни чудеса" впечатляват само с големината си, с обема си, с пространствата си. Такива сгради ни спират дъха, но те нямат душа! Те нито ни учат, нито ни възпитават, нито ни доставят удоволствие. Те не ни радват! Те предимно служат на собствениците си - носят им огромни печалби. Факт, който може да те докара до полуда!
Сега, след ужасния пожар, който "горя със сини пламъци" и вся паника и страх в пловдивчани, се разбра, че управниците на града и културното ни министерство са много загрижени за паметниците на културата. Няма що! Как да им вярваме? Сега ще се намерят и пари, и хора, които да работят за красивите сгради, за наследството на големия дарител и благодетел Димитър Кудоглу. А идва ли им наум на управниците, че Пловдив може и да се прости с титлата си на европейска столица на културата? Но и това не е толкова важно. Важното е на какво учим поколенията, каква култура оставяме. Важното е как възпитаваме умовете и  душите на младите, на тези, които ще останат след нас.
Все варварите ли ще командват? Все нихилизмът ли ще управлява? Все парите ли ще властват? Жалко, много жалко, че до такива разрушителни, унищожителни действия е стигнал човекът на ХХІ век! Зъл дух се всели в българите и те вървят към собственото си затриване. Щом единственото, за което мислят, е стомахът им. Какво чакаме от хора от днешния тип "пълни стомах, празни глава"!
Много искам тези мои песимистични мисли и прогнози да не се оправдаят. Искам светлината, културата и духовността да победят, да вземат надмощия, да възтържествуват! Но затова са нужни  разумът, трудът и грижите  на милионите хора у нас. И това най-вече зависи от ума и културата на управниците. За да се спре това ускорение по нанадолнището. Дано!