След бедствието

Мари Кирилова, доброволка

Равносметките от днешния ден:

Щетите надминават силите на хората. Нужна е много техника - багери, самосвали, кранове и т.н. Такава техника няма. Просто няма. За цялото село Каравелово работят няколко багера и един самосвал. Всички те са ангажирани в разчистване на част от инфраструктурата или с имотите на хора с възможности.

До обикновения човек, който няма средства, сили, връзки, нито разполага с друго жилище, достига помощ единствено от доброволци - чисти сърца, които идват от всички краища на страната, за да подкрепят и помогнат.

Действията на всички държавни и политически структури (всички, без изключение) са бутафорни. Симулира се дейност, създава се представа за такава, но реално полезни действия няма. Медии идват закратко, виждат някаква суматоха, която прилича на възстановителни дейности, и си тръгват. Същото се случва и с всички политически фигури и партии.

Днес имаше десетки военни, които през целия ден стояха с ръце в джобовете, пушиха, пазаруваха от местния магазин и се подпираха на камиони. Накрая една жена не издържа и каза:

- Абе, момчета, извадете ръцете от джобовете и отидете да помогнете в оная къща, вижте как се мъчи сама женицата.

Отговорът:

- Не може, нямаме право да влизаме в частна собственост, ако командирът не издаде заповед.

Заповед нямаше. Командир, който да я издаде - също.

Затова, ако чуете, че българската армия се включва активно във възстановяването, не вярвайте.

Край селото стоят паркирани самосвали, които не се използват. Нямам отговор защо.

Няма нито оценка, нито стратегия, нито някой, който да се ангажира с нейното реализиране. Хората си говорят, че всяко чудо е за три дни. И знаят, че скоро медийният и политически интерес ще спадне и те ще бъдат оставени сами с нещо, което надминава силите и възможностите им. А зимата идва.

Това е тъмната страна. Има и една много светла. Хората, които наистина искат да помогнат. Правят го тихо и без реклама. Запрятат ръкави, нагазват, копаят и изнасят.

Днес бабите и дядовците не можеха да повярват, че хора от другия край на България са там, за да изриват тинята и наносите точно от техния дом. И че не искат нищо в замяна.

Търкалят се едни сълзи от вълнение, от надежда, благодарност, от чувството, че не си сам, че си ценен и важен. Знам, че утре стотици ще отидат в пострадалите села. И тези хора ще носят надежда. Работата е тежка и бавна. Важна е. Но още по-важен е този обмен между сърцата. И не съм сигурна кой остава по-обогатен - получаващите или даващите.

Нуждите на този етап накратко:

- На първо и най-важно място - тежка техника! В момента се изрива тиня от къщите, но къщите са под нивото на наносите. На снимките се вижда затрупан автобус и кола, от които се виждат само покривите. Това дава представа за размера на довлачената земна маса. Ако тя не се разчисти с техника, първият по-голям дъжд ще нанесе отново всичко вътре. Реката реално е проправила коритото си през селото. Всичко трябва да се изчисти и да се построят диги.

Ако познавате собственици на фирми с багери, самосвали, кранове, Bobcat, това ще е неоценима подкрепа за пострадалите и ще осмисли труда на стотиците доброволци. Струва си да се събират и средства, за да се заплати за такава техника, ако държавата наистина не може да я осигури в адекватни размери. Защото без техника не може.

- Нужни са също бензинови резачки (има дънери на дървета с огромна дължина и диаметър), лопати, копачи, кофи, задължително - високи гумени ботуши.

- Хора с добри сърца и готовност да обнадеждават, да ринат и изнасят.

След като се отрият къщите и се нормализира инфраструктурата, ще дойде етапът на възстановяване, изграждане и обзавеждане на домовете на хората. Дано по-скоро се стигне до него.

От страницата на авторката  

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.