15 Август 2020събота08:05 ч.

Сирия:

След Алепо и Астана

Надеждата, че в страната ще възцари, мир е логична, но решението засега остава в ръцете на САЩ и Русия

/ брой: 21

автор:Мирослав Попов

visibility 1781

Преговорите в Астана между част от сирийската опозиция и представители на правителството с участието на Русия, Турция и Иран, без представителите на сирийското правителство и опозицията да разговарят директно, докато стоят на една маса, бяха крачка напред, но това, което се очерта, бе, че до мира в Сирия е още далеч. Съботният телефонен разговор между Владимир Путин и Доналд Тръмп дава определени надежди, че вече има политическа воля тероризмът в ислямистки одежди в Близкия изток да бъде разгромен, при това не "някога", а още тази година. 
Конфликтът не е приключил, но вече могат да се направят някои равносметки. "Арабската пролет" се оказа кървава, разрушителна и дълбоко антидемократична - насочена срещу интересите на арабските народи. Жертвите в Сирия се изчисляват на няколкостотин хиляди души, като има силно подчертан стремеж за тяхното медийно "умножаване". В края на миналата година Генералната асамблея на ООН прие решение за създаване на специален орган за разследване на престъпленията, извършени след март 2011 година в хода на войната в Сирия. За резолюцията гласуваха 105 държави, 52 се въздържаха, а 15 гласуваха против, в т.ч., Беларус, Киргизстан и Русия.
Мисля, че бе сгрешен фокусът на проблема. Организацията, нарекла се "Ислямска държава", извърши чудовищни престъпления на територията на Сирия и Ирак, но също и в Либия, и в Египет, с които следва да се занимае Международният наказателен съд. Джихадистите преминаха всички граници при извършването на престъпления спрямо цели социални групи. Масови екзекуции на военнопленници и цивилни граждани, включително жени и деца, публични обезглавявания, горделиво заснети и качени в социалните мрежи - така никой друг не бе постъпвал досега така - поне не като масова практика. ИД ще влезе в историята на 21 век като своеобразен световен рекордьор по модерно варварство.
Поне на думи, вече се осъзна, че главното е самите мюсюлмани да се изправят срещу ислямския тероризъм. Затова са важни обединените усилия на шиитски Иран и сунитска Турция в борбата срещу тероризма. Европа, САЩ и Русия са длъжни да помагат. Та нима Франсоа Оланд след парижките атентати не се бе заканил "да изтрие тероризма от лицето на земята"? А в Сирия през последната година това се случва, независимо, че сред глобалните противници на Асад доминира стремежът всички ужаси на войната еднозначно да се свържат с неговото име и с неговия режим. Независимо, че злодеи като полевия командир Абу Сакар, който изтръгна сърцето на прострелян противник и започна да го яде, следва да са сред първите "клиенти" на международния съд, а религиозно-политическия фанатизъм трябва да бъде заклеймен от човечеството. И още нещо - кой искаше тази война и защо я продуцира - това е сериозният въпрос, на който светът трябва да намери отговор.

Целостта на Сирия

Сирийското държавно ръководство в течение  на няколко десетилетия успява да поддържа труден национален интегритет в една потенциално твърде взривна етнорелигиозна "смес". Днес Башар Асад всъщност е победител, защото успя да овладее обстановката в страната си, освен друго и на база разумната му политика спрямо етническите и религиозните общности в Сирия. В над 25 милионната държава към тях спадат около 25% от гражданите - мюсюлмани - алауити, от които е и семейството на Асад; освен това има десетина процента християни и друзи и още десетина процента сирийски кюрди. В хода на конфликта малцинствата, включително и сирийските християни, подкрепиха Асад. Те едва ли биха могли да забравят събитията в съседен Ирак, където след падането на режима на Саддам Хюсейн започна кърваво насилие на религиозна основа и повече от половината от християните бяха принудени да напуснат родината си.
С разгрома на ИД, поне на територията на Сирия, бе блокиран един кошмарен опит да се изгради "нов" тип държава власт, всъщност ретрограден модел, опираща се на тоталитарната власт на ислямистките радикали - да се възпроизведе моделът от държавата на талибаните чрез утвърждаване върховенство на шериата. Тук възниква дилемата: ако на следващите избори в Сирия участват европейските анализатори и правозащитници, то Асад ще загуби катастрофално. Ако обаче гласуват сирийците  - резултатът ще е по-друг, след като Асад показа, че може да работи за помирението на нацията си.

На ход са Тръмп и Путин

В телефонния разговор между Доналд Тръмп и Владимир Путин преди два дни бе обсъждан въпроса за общи действия срещу тероризма, по специално за сътрудничеството в борбата срещу радикалния ислямски тероризъм. Съобщено бе, че Путин разглежда САЩ като на най-важния партньор в борбата срещу международния тероризъм.
От съботната телефонна дискусия на двамата президенти могат да са изненадани само онези, които така и не разбраха, че унищожаването на организацията "Ислямска държава" е много по сериозна задача в сравнение с напъните за свалянето на Башар Асад.
Сега ИД е финансово отслабен. Доходите от продажбата на петрол спаднаха на половина. Терористичната "държава" ще трябва да търси други източници, за да оцелее, но дори и да ги открие, няма да е за дълго. Определени глобални фактори, регулярно използват в пропагандните си войни  аргумента за "защита на правата на  малцинствата". Интересното е, че спрямо Сирия през последните няколко години този аргумент не се използва. Башар Асад привлече на своя страна водачи от всички религиозно-етнически малцинствени групи и общности. Повечето от тях рационално прецениха, че оставането на Асад на власт е по-приемливо, отколкото влизането на радикалните ислямисти във властта. Анкара подкрепяше сирийските бунтовници, сред които "неусетно" започнаха да доминират ислямистки радикали. В същото време политиката на ЕС към Сирия след избухването на Арабската пролет се провали, преди всичко заради своята предвзетост и умозрителност. В съюза не си дадоха сметка, че сблъсъкът не е между "въстаналите за свобода" и "диктаторския режим", а е по-скоро битка в защита на модернизационните усилия на Башар Асад и неприемащите модерния свят радикални фундаменталисти.
Факт е, че повечето опоненти на Асад са доста по-авторитарни от "сирийския диктатор". Освен това алевитите, към които принадлежи и Асад, са ненавиждани от повечето сунити, тъй като неизменно подкрепят светските и националистическите партии срещу привържениците на "шериатско управление". В началото на сирийския конфликт президентът Башар Асад отправи сериозно обвинение срещу Западния свят - "Западът е нечестен и неискрен, а политиката му се разминава с международното право".
Мигрантските движения в нашия глобализиращ се свят все повече ще стават нещо рутинно, но това не би следвало да се случва срещу закона. Над 80% от хората, които се обявиха за "бежанци", пристигайки в Европа през последните няколко години, не са такива от гледна точка на международното бежанско право. До края  на тази година, надявам се, Сирия ще бъде освободена от терористи и най-сетне да започне световният разговор за блъфовете с бежанците.
Междувременно Русия постепенно започна да изтегля въоръжените си сили от Сирия, след като във военната кампания постигна повече от предполагаемо възможното. Военно космическите сили демонстрираха отлични резултати, а сега демонстрират и интересни практики за локално гражданско помирение. Русия практически се заяви като основна, и което е особено важно, като ефективна антитерористична сила в нашия свят. Факт е, че именно през 2016 година Русия се ангажира с безпрецедентна за историята си роля в Близкия изток и я изпълни успешно.
Руската държава е подпомогнала сирийските власти и сирийската опозиция с проект за нова конституция, разкриха агенциите. Скоро след това бе съобщено и за кюрдски конституционен проект. Преди старта на Женевските преговори бе уточнено, че Сирия ще бъде единна и светска държава. Около това разбиране се обединиха САЩ и Русия. Предлага се промяна на името на държавата - от Сирийска арабска република, на Сирийска република. Преименуването трябва да се разбира като жест, предимно към кюрдското малцинство. Сирия ще е република, ще е "светска", но не само "арабска". В Северна Сирия кюрдите вече получиха фактически автономия. Разбираем е страхът на други държави от региона, че идеите за кюрдска автономия могат да се пренесат, например, в Турция. Промяната би могла да съхрани единния характер на Сирийската държава, като многонационална и многоконфесионална държава. Стъпка, която може да се окаже успешна...

Сирия в условията на "новата нормалност"

Сирийците някак трябва сами да намерят решение на проблема за националното помирение и той е лесен за дефиниране. Разрушенията се изчисляват на няколкостотин милиарда долара - като минимум. Сирия ще се опита да си върне поне част от бежанците, особено от близките мюсюлмански държави. Завръщането на бежанците ще е свързано с много проблеми, но постигането на национално помирение все пак е възможно. Именно то е сложният проблем пред Сирия. Истинските бежанци се завръщат в родината си, щом отпаднат причините за бежанството. Властите в Дамаск следва да положат значителни усилия за репатриране на своите побягнали от военните действия граждани. Сирийското общество бе едно от най-светските арабски общества. Победата над терористите в Алепо не означава разгром на радикалните ислямисти. Проблемът, който Арабската пролет извади на показ, е радикалният религиозен фанатизъм. След горчивия опит от гражданското противопоставяне 2011-2017 година Новата сирийска република следва строго да спазва принципа за разделение на държавата от религията.
Междувременно ИДИЛ-овци се укрепват в Деир аз зор, което е сигнал за още една кървава битка...
 

Домашните ремонти ще намаляват данъците

автор:Дума

visibility 293

/ брой: 155

Лаптопите най-търсени в кризата

автор:Дума

visibility 253

/ брой: 155

Българите карат най-старите коли в Европа

автор:Дума

visibility 288

/ брой: 155

59 на сто от хората правят застраховки по задължение

автор:Дума

visibility 201

/ брой: 155

Израел възобновява полетите до България

автор:Дума

visibility 185

Франция изпраща военни в Крит

автор:Дума

visibility 392

/ брой: 155

Помпео с антикитайска обиколка в Европа

автор:Дума

visibility 384

/ брой: 155

Ама кой щял да дойде, като се махне Борисов

visibility 939

/ брой: 155

Протестите са на народа

visibility 687

/ брой: 155

Ива Уорън: Футболът е не само страст, но и работа

автор:Мони Георгиев

visibility 221

/ брой: 155

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ