Слънце за зрящите

Идва най-светлият български празник. Няма друг народ, който възпява знанието като светлина и слънце.

Затова няма да говорим в проза - как РС Македония, Словакия и Чехия пробутват този ден в Европа като свой принос. Няма да говорим за популистите от бившата власт, които преименуваха вековния ни празник 24 май така, че едва ли някой може да повтори точно названието му. Ничий напън да се прави политика от историята не може да промени самата история.

Затова ще рецитираме Вазов и Михайловски, ще говорим за пламъчето в сърцата ни, за цъфналите божури и за вечните "Аз, Буки, Веди, Глаголи, Добро, Есть, Жичье, Земля..." Нашата азбука е сентенция за смисъла на българщината, която ни е родила - "Аз зная буквите и говоря", знанието прави добър живота на земята... 

Може да сме малък народ, но имаме дълбоки и здрави корени. Народността ни е закърмена със светлината на книжнината и знанието. Чрез тях е създала държава и ги е дала на другите славяни. Оцеляла е чрез тях. Но науката е слънце за зрящите духом. Опазването на историята, на писмената и културата ни не е просто наш "интерес". Това е повеля. Да отворим широко очите си, да бдим над нашите букви.

И да ги употребяваме така, че да не се срамуваме от написаното.