Слънчогледът и царевицата са в трагично състояние

Тази година се очаква да има пропаднали площи със слънчоглед, което се случва рядко. Това каза зам.-председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Радослав Христов пред "Фокус". С малки изключения пролетните култури - слънчоглед и царевица, са в трагично състояние, каза той. Дори и тези високи цени на пшеницата няма да могат да компенсират загубите от пролетните култури, смята Христов.
На места очакваме доста компрометиращи резултати от слънчогледа, на места ще има и нулеви резултати най-вероятно от царевицата основно, а може би тук-там и от слънчогледа, допълни картината и председателят на НАЗ Ангел Вукодинов във връзка с предстоящия Консултативен съвет по зърното.
Колкото до пшеницата, Радослав Христов заяви, че над 80% от прибраното зърно е с много добри хлебопекарни качества. По думите му, в момента цената се движи между 42 и 44 стотинки за килограм, което надвишава с 20% цената през миналата година. И тази година се забелязва пряко отношение на цените на борсите върху вътрешните цени и ако има спекулация с цената на зърното, то е на световно равнище, коментира Христов. Цената на хляба у нас е почти два пъти по-ниска от средната цена в ЕС, припомни Радослав Христов. Според него, когато цената е нереално висока, страда потребителят, а когато е прекалено ниска, някъде има изкривяване. Всяка намеса на държавата в цените на каквото и да е противоречи с принципите на пазарната икономика, е категоричен Христов.
В последните 20 години такова качество на зърното в България не е имало, заяви от своя страна Ангел Вукодинов. По-високите цени на зърното компенсират по-високите разходи за единица площ, смята той.  
В анализа на Министерството на земеделието и храните, който беше направен по поръчка на премиера, сравнително обективно себестойността на един декар пшеница е от порядъка на 120-130 лв., но това е средно ниво, обясни Вукодинов. Не се радваме много на по-високите цени, защото ескалацията на международните пазари на зърното е продиктувана освен от климатичните фактори и от ескалацията на цените на горивата, продължи той.
Вукодинов изтъкна, че горивото е много важен производствен фактор в земеделието, защото освен пряко за задвижване на машините и комбайните, то рефлектира и върху химическата индустрия, която е основен производител на торове, препарати, пестициди. Неминуемо те скачат нагоре и затова малко със страх очакваме новата стопанска 2012-2013 година, каза той.
Според него трябва да се помисли за цялостна политика за компенсиране за хората от повишаването на цените на стоките. В САЩ например действа фермерският закон, който е с бюджет сто и няколко милиарда долара, от които 80% са именно пари, предназначени за компенсация на високи цени, за купони за хранителни стоки, даде пример Вукодинов.
Зърнопроизводителите сме нарочени, че получаваме много, а многото е 22 лв. от Европа, което е 4 пъти по-малко от средното за ЕС, и 3 лв. за последната година от българския бюджет, каза председателят на НАЗ. Ако тези 3 лв. тежат много на бюджета, ще пусна едно общо национално обсъждане между членовете ни, ако трябва да се откажем от тях, защото става дума за 20-30 милиона лв., което е нищо", смята Ангел Вукодинов.