Скулпторът е "за", а министърът?

Паметникът "1300 години България" пред НДК трябва да остане и да бъде възстановен, отсече министърът на културата Вежди Рашидов по време на петъчния парламентарен контрол. И веднага побърза да даде заден, като уточни, че споделя мнението си като скулптор. Така или иначе, изказването му срещу разрушаването на композицията се превърна в неочакван лъч едва доловима надежда, който проби облаците на тоталния нихилизъм за монументите, белязали историческото минало на България.
Голямо е желанието да се повярва, че заставането на Вежди Рашидов зад мнението и на гилдията на художниците не е просто и само преследване на личен интерес, било то и творчески. А всъщност иде реч за събуждането на здравия разум у министъра на културата, който ни напомня какво трябва да бъде отношението на всички българи към паметниците, издигнати в чест на значими за историята ни дати и дела.
Нима някой си въобразява, че може с лека ръка и напълно безнаказано да премахва един от символите, белязали честванията по случай 13-вековния юбилей? Колко държави в Европа, а и по света, могат да се похвалят с толкова древна история като българската? И кому е нужно създателят на мащабната скулптурна композиция в центъра на София проф. Валентин Старчев да стига до съд, за да защити правата си като автор?
Тотално пренебрегвайки мнението на твореца, различни институции и властимащи си прехвърлят като горещ картоф темата и решението - да се премести ли паметникът далеч от центъра на столицата, да се реставрира ли и да го бъде ли изобщо. Фактът, че действащият министър на културата, който в много случаи има по-вярно чувство на историчност от повечето наши управници, вербализира своето "за" запазването на "1300 години България", дава основания да се смята, че една малка битка е спечелена. Което обаче не означава, че е сигурна и победата във войната за оцеляването и съхраняването на историческите ни паметници.