Скудоумие

Когато десницата се настани на власт, на бял свят изплуват като постмодерен кошмар любимите й клишета - прозрачност, връзка администрация-граждани, електронно управление, а напоследък и "отворени данни". И всеки път се описва светът на прелестното бъдеще, където с две натискания на клавиш модерният българин ще плаща сметки и данъци, ще гласува, а като нищо ще получава и информация за кръвното на премиера от 10 до 12 на обед. Подобна дигитална картина нарисуваха вчера и участниците във форум, палаво наречен "Данни канят". Близо четири часа, но аналогово, слушахме досадна дискусия как прозрачното управление се крие зад ъгъла и само с два статуса в туитър средностатистическият гражданин ще стане съпричастен към великата демокрация на ГЕРБ и Реформаторския блок.
А истината е банална. Като съдебната реформа, и електронното управление е начин да се съдират пари и да се осъществяват кампании по промиване на мозъци. В България са налети толкова средства за прозрачно управление, а то все още е по милиционерски непрозрачно. И по бойкоборисовски сутрешноблоково.
Това е дефектът на българската реалност. Интересните идеи се превръщат в клишета. Всички говорят за иновации - никой не дава пари за тях. Всички приказват за прозрачно управление, а в крайна сметка никой не разбра защо ни бяха 16 милиарда дълг. Всички викат "електронно правителство", а човек дори с едно министерство не може да се свърже по телефона, без да го принудят да чака дълго и да слуша до безкрай класически мелодии.
Отворени данни ли? По-скоро поредното скудоумие. Виж, ако имаше състезание за тъпо управление, него щяхме да спечелим.