Скритата истина за икономическото неравенство в Америка

Рана Форухар, сп. Тайм 

На всички ни е известно, че неравенството в Америка през последните няколко години е нараснало. Общоприетата теза сред консерваторите и дори сред мнозина либерали гласи, че неравенството е цената, която плащаме за развитието.
Ако искаме повече развитие, трябва да се примирим с увеличаването на разликата в доходите. Носителят на Нобелова награда за икономика, професор от Колумбийския университет и бивш съветник на Бил Клинтън по икономическите въпроси Джоузеф Стиглиц пропука тази наложила се като азбучна истина с доклада, който написа за Института "Рузвелт", озаглавен "Пренапийсвайки правилата". По същество това е пътна карта, показваща тенденциите и промените в политиката през идните четири години, които много хора с напредничаво мислене биха искали да видят.
В този труд има немалко провокационни откровения, но главният извод е следният: неравенството не е неизбежно и това не е социален, а икономически проблем, защото именно заради него всеки икономически възход от 90-те години е ставал все по-бавно и по-дълго в сравнение с предходния. Неравенството не е цената на икономическия растеж, а по-скоро причината и симптомът за забавянето на растежа.
При представянето и обсъжданията Стиглиц дебело подчерта, че и републиканската администрация, и демократическата администрация са виновни за това, че са водили политика, съдействаща за нарастване на неравенството. Освен това те са създали според него концепция, утвърждаваща, че нищо не може да се направи с това неравенство. "Неравенството не е неизбежно", заяви Стиглиц. "Става дума за решения, които вземаме, и за правила, които създаваме, за да определим структурата на нашата икономика".
Един от най-важните икономически въпроси по време на президентската кампания в САЩ през 2016 година ще бъде "Защо неравенството наистина е важно?" Отговорът е: "Защото то спира растежа и следователно се отразява отрицателно на благосъстоянието на всеки". Причините за неравенството обаче са доста по-сложни и те имат системен характер. Сенатор Елизабет Уорън и кметът на Ню Йорк Бил де Блазио също присъстваха на форума и помогнаха да се изяснят на всички нещата по въпроса... Според Уорън, ако президентът Обама получи правомощия да ускори трансатлантическия търговски процес, големите банкови лобита и от двете страни на Атлантика ще могат да разводнят още повече финансовите реформи, чиято цел е да се справят с неравенството. Заради това изявление президентът Обама нарече Уорън зле информирана. Уорън отбеляза, че това търговско споразумение се прави във взаимодействие с 500 неправителствени организации, от които 85% са или отраслеви лобисти, или представители на едрия бизнес.
"Нашата икономика е система", казва Стиглиц, и борбата с неравенството ще изисква системен подход в редица области - при финансовата реформа, корпоративното управление, данъчната политика, антимонополната политика, паричната политика, образованието, здравеопазването и трудовото законодателство. Тя може да направи наложително преустройството на такава институция като Управлението за федерален резерв на САЩ (УФР). УФР трябва да отчита безработицата по нов начин, вероятно като се съсредоточи не върху отделен целеви показател, а върху това кога реално започват да се увеличават заплатите.
Мисленето с такива по-цялостни категории би станало важна промяна за законодателите, свикнали да се справят с тези проблеми поотделно, и то гледайки всеки един от собствената си камбанария. И Стиглиц, и други икономисти обаче отбелязаха при експертните дискусии, че те често са взаимносвързани, имайки предвид например как пенсионните фондове работят с "активните" акционери, за да подтикнат корпорациите да вземат прекомерно големи заеми, за да дадат големи пари на инвеститорите, докато в същото време занижените плащания и намалените печалби, които се държат по офшорни сметки в данъчни убежища, сочат, че дългосрочните инвестиции не се правят в реалната икономика, а това забавя растежа. Или пък как като се продължава практиката привилегиите в здравеопазването на работещия да се обвързват с компаниите. Така той се превръща по същество в техен роб, защото не може да иска повишение на заплатата, а да не говорим пък, че не му е по силите в тези условия да започне самостоятелен бизнес.
Това е много важен въпрос и дискусията в Института "Рузвелт" бе част от продължаващата кампания на крайната левица, която се опитва да направи така, че вероятният кандидат за президентския пост Хилари Клинтън да не може да действа със старите методи, ако влезе в Белия дом. Прогресивно мислещите не искат тя да се ограничи с разговори за размера на минималната заплата и за преразпределението на доходите. Те искат Клинтън да направи радикални промени в паричната култура и политическата икономика на страната ни.

e-vestnik, със съкращения