15 Юли 2024понеделник05:38 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Скритата епидемия

Или каква е болестта на областните болници

/ брой: 157

автор:Аида Паникян

visibility 1340

 Аида Паникян


През пролетта на 2018 г. медици и жители на Ловеч провеждат поредица протести заради неясното бъдеще на МБАЛ "Проф. д-р Параскев Стоянов" АД. Дори се прокрадва вероятност областната болница да бъде затворена заради напускащите специалисти и тежкото финансово състояние. В началото на юли 2023 г. директорът й д-р Алдин Начков заявява, че болницата функционира нормално и се търсят възможности да заработят отново закритите през юни т.г три отделения - родилно, физиотерапия и рехабилитация и очно. От 2016 г. досега в болницата са закрити други 4 отделения - по вътрешни болести, урология, кардиология и съдова хирургия. Държавата държи 80% от капитала, общината - останалите 20. 

През март 2019 г. се съобщава, че ражданията в единственото родилно отделение в Ямбол - в МБАЛ "Св. Пантелеймон" АД ще се преустановят от 1 април, ако не бъде намерен неонатолог, който да работи за постоянно.

През лятото на 2019 г. граждани във Видин протестират за запазване на цялостта на МБАЛ "Св. Петка" АД, останала единствена в болница в областта, а над 100 специалисти по здравни грижи и лекари са подали колективна оставка.

В разгара на пандемията през лятото на 2020 г. се съобщава, че затварят инфекциозното отделение в МБАЛ "Добрич" АД заради липса на персонал - от 1 април единственият инфекционист и завеждащ отделението е подал заявление за напускане. 

През август 2022 г. АГ отделението на МБАЛ "Св. Иван Рилски" АД в Разград ограничава приема на родилки и спешно се търси неонатолог или педиатър и лекар със специалност акушерство и гинекология на основен трудов договор. Тази пролет на сайта си болницата е обявила места за лекари специализанти по 11 специалности... 

През октомври 2022 г. над 100 лекари и  сестри от МОБАЛ "Д-р Стефан Черкезов" във Велико Търново протестират в обедната си почивка с настояване за увеличение на заплатите, които са по-ниски от заложените в КТД.

Преди дни се случи 

поредният трус

в областна болница - МБАЛ "Христо Ботев" във Враца, където всички петима педиатри подават молба за напускане. На сайта на местната лекарска колегия на 8 август е публикувана обява, че болницата търси да назначи 4 лекари педиатри и 4 медицински сестри за детското отделение, осигурява им се и общинско жилище. Според данните на НСИ към края на 2022 г. педиатрите в областта са 27, а през 2011 г. са били 46.  

Списъкът на проблемите на областните болници през последните години със сигурност е значително по-дълъг - тук маркирахме малка част от информациите, публикувани в ДУМА във връзка с проблеми в различни областни болници. Сякаш по-често чуваме за финансовите проблеми и за напускащи или пенсиониращи се лекари, сестри, лаборанти, акушерки в общинските болници. Но и областните (бивши окръжни) не са застраховани и често изпадат в криза - финансова или кадрова. Голяма част от тези лечебни заведения са основани непосредствено след Освобождението на България през 1878 г. от османско владичество, други дори преди това и всички са 

оцелявали дори във войните

Стотици млади българи са учили медицина в края на XIX и началото на ХХ в. в престижни европейски университети и са се връщали, за да работят в някоя от тези болници. Но това е друга тема.

Най-сериозният проблем на областните болници е  

недостигът на кадри

най-вече на медицински сестри, заявява през юни председателят на Националното сдружение на областните болници д-р Васислав Петров. По думите му повечето млади лекари предпочитат да останат там, където са учили.  

От колапс не са застраховани и  специализираните държавни болници, сред които са центровете за психично здраве, за кожно-венерически заболявания, диализните и комплексните онкологични центрове и др. Като 100-процентов или над 50-процентов собственик държавата се опитва да закърпи всяка появила се дупка в дрехата на болничната мрежа. Но очевидно това не дава генерално решение на проблема, който се точи от десетилетия. Както се казва в наши дни, няма политическа воля за решаването му.  

През 2001 г. Народното събрание налага

мораториум на приватизацията

на болниците, а от 2008 г. тази забрана остава за над 60 болници и здравни центрове от национално значение. Според някои експерти това доведе до появата на паралелна структура - частните болници, които по закон също имат право да черпят ресурс от обществения здравноосигурителен фонд.  

В началото на т.г. народното представителство единодушно гласува за промени в Закона за лечебните заведения, според които МЗ може да субсидира областни многопрофилни болници на 24-часов режим за поддържане на  готовността им за оказване на медицинска помощ при извънредни ситуации, аварии и катастрофи, включително и за осигуряване на трудови възнаграждения на персонала и на оперативни разходи за снабдяване с електрическа и/или топлинна енергия, и/или с природен газ и за водоснабдяване. От май т.г. влезе в сила и изменението на съответната Наредба, като в обхвата й попадат 26 многопрофилни болници за активно лечение със смесено държавно и общинско участие и 1 МБАЛ със 100% държавен капитал.

За да останат на пазара областните болници трябва да са стабилни и сериозни конкуренти на частните. Тоест, вторият проблем на областните болници е финансирането. 

Решение ли са 

публично-частните партньорства

за областните болници? Това е нова идея на МЗ, за която научаваме през юли от отговор на здравния министър проф. Христо Хинков на въпрос на депутата от БСП Ирена Анастасова за състоянието на областната болница в Ловеч. От думите на министъра става ясно, че във ведомството се обсъжда вариант за публично-частно и публично-публично партньорство между две болници, за да може лечебните заведения да покрият необходимостта от персонал чрез командироване на специалисти. "Опитваме се да създадем евентуално нов модел на работа на болниците. В МЗ имаме много ясна политика за областните болници като основни структуроопределящи за отрасъла", обяснява Хинков.

Обявяват кандидат-купувачите на "Виваком"

автор:Дума

visibility 1664

/ брой: 131

Плащаме до 10 лв. за чадър на морето

автор:Дума

visibility 1556

/ брой: 131

НАТО пуска военен коридор през България

автор:Дума

visibility 1856

/ брой: 131

Фантазии и шамани

автор:Александър Симов

visibility 1866

/ брой: 131

Райски намерения по пътя към ада

автор:Деси Велева

visibility 1882

/ брой: 131

В очакване на Конституционния съд

visibility 1707

/ брой: 131

Датата - 12.07.2024 г.

автор:Дума

visibility 1733

/ брой: 131

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ