Сказание за забравените

Димитър Копривленски

Преди 50 години "се наливаха основите" на Ракетните войски. Най-новият, най-мощният, най-страшният, най-гордият, най-надеждният... род оръжие. "Папата" на ракетчиците генерал-лейтенант Димитър Тодоров чудесно го е разказал в своята книга "Ракетните войски на България", а редови ракетчици ентусиасти се заеха сами да си създадат Музей на ракетчика с паметник в Карлово - Меката на българските ракетчици!

Началото е особено оспорвано и бурно

И кое всъщност е това начало. Да се знае поне като факт. И да остане в историята правдиво. Защото е несъмнено, че ще има и тук манипулиране. В "библията на ракетчиците", в каквато все по-убедително ще се превръща книгата на ген. Димитър Тодоров, точно е записано: "В края на 60-те и началото на 70-те години (на ХХ век, няма грешка, става дума за 1959-1961 г. - б.а.) съветското правителство и ГЩ на Съветската армия предлагат на националните командвания на страните членки на Варшавския договор да въоръжат армиите си с ракетно оръжие... През ноември 1960 г. на Командването на артилерията на БНА... е поставена задачата за практическото решаване и внедряване на ракетните комплекси и подготовката на кадри... Командващият артилерията полк. Мицо Гетовски предлага на ръководството на МНО, а то от своя страна утвърждава изпращането на командни и инженерно-технически кадри, които да изучават ракетните комплекси - ОТР-8К11 и ТР-2К6 "Луна"...
Дори днес, толкова години по-късно, стане ли дума, още се чувства напрежението на дните, зарядът на задачите. С доклад до Секретариата на ЦК на БКП арм. ген. Иван Михайлов, министър на народната отбрана, иска разрешение за изпращането на кадри за обучение в СССР. Отговорът е положителен и почти моментален. Назад са останали споровете да се създават ли Ракетни войски, какви да бъдат ракетните комплекси.
Особено силно се старае да убеди ГЩ, че се избързва, че комплексът 8К11 е морално остарял, че една ракетна бригада е с численост над 1200 души и е трудна за управление... ген. Петър Стоянов, началник на Организационно-мобилизационното управление. И може би щеше да успее. Ако срещу себе си не виждаше ген.-лейтенант Иван Врачев. Той е убеден в необходимостта от Ракетните войски. И нищо не е в състояние да го спре.
 А от 1 януари 1961 г. за Висшата офицерска артилерийска школа в Ленинград заминава първата група офицери за изучаване на ракетните комплекси, водена лично от обаятелния човек и артилерист Мицо Гетовски. В състава й са още полк. Чано Баев Карапанчев, полк. Кольо Баев Кавалджиев, полк. Доньо Марков, полк. Добри Караджов, полк. Христо Гатев... Това са те, всеизвестните, легендите, любимите на всички ракетчици, бъдещи командири на ракетни бази, бригади... По-сетне имената им ще станат десетки и стотици. Доста от тях си отидоха от този объркан днес свят. Като ракетчици обаче остават до края.

Нова кръвна група сред артилеристите  ракетчици

Стана дума за неуточненото начало. В демократичните ни бъркотии най-модерното е вдигането на прах, шуменето кой пръв казал нещо. Докато ракетчиците заявяват за себе си след извършването на боен пуск. Което е средно година след създаването на ракетната бригада или отделен дивизион. Така се стига и до 28 август 1962 г. - деня, в който първата ракетна бригада в БНА с командир полк. Добри Александров Караджов извършва първия в историята на Ракетните ни войски боен пуск с оперативно-тактическа ракета (ОТР) 8К11 на полигона "Капустин яр" в Съветския съюз. А за да не остане светът неосведомен, грижата поема Радио Лондон с лаконичната си информация: "България вече е ракетна сила". Би могло малко да се покоментира това известие с днешния хал на България откъм армия! Защото само лаиците приемат армията повече като оръжие, не като дух!
И се зареждат все незабравими дати в изграждането и развитието на Ракетните войски на България. В изпълнение на заповед номер 0065/10.V.1962 г. втори ракетен дивизион от бригадата в Самоков без ракетна техника, само с личен състав от 220 военнослужещи, както си е по щат - 32-ма офицери, 28 сержанти и 160 войници, пристига в Ямбол, за да постави началото на Ямболската ракетна бригада. Тя, начело с първия си командир полк. Христо Гатев, на 26 юли 1963 г. повтаря подвига на карловските ракетчици. Бойният пуск този път е дело на стартовата батарея с командир майор Иван Крачанов, едно друго незабравимо име сред ракетчиците, бъдещ командир на бригадата в Телиш. А създадената на 1 декември 1962 г. Самоковска ракетна бригада провежда своя първи и трети поред за ракетните бригади боен пуск на 2 юли 1964 г. Командир на батареята, провела бойния пуск, е един друг всеизвестен военен педагог и ерудит - капитан Антон Пенев.
Междувременно успоредно с ракетните бригади на армиите върви създаването и на армейските подвижни ракетни бази, както и на отделните ракетни дивизиони на мотострелковите дивизии и танковите бригади. Лидер тук е 7-ми Бояновски ОРД със своя боен пуск на 23 май 1963 г., следван от 2-ри Старозагорски, 11-и Грудовски...

Най-добрите във Варшавския договор

Странен е този нашенски синдром да сме все и във всичко първи. Навярно в повечето случаи е само изхвърляне. Днес сме пак първи. Само че в НАТО. От обратната страна. Любопитен съм да знам "мотивите" сега. По-точно, уверен съм, че са парите. Докато за ракетчиците от "варшавския" период главното бе признанието. Дори не домашният отпуск, а снимката пред развятото знаме на частта.
Пишещият тези редове лично е участвал, пил си е и пиенето с десетки приятели и колеги, които развръщаха легендарната палатка 8Ю11 вместо за 30 минути по норматив, за... 7 (седем) минути. Защото поляците предпочитаха първо да се изкъпят и наспят. На желанието на българите да обменят опит с германските (от ГДР - б.а.) ракетчици, съветски генерал казва: "Там няма какво да видите, по-добре те да дойдат при вас." Всичко това го има в "Библията" на ген. Тодоров.
Безчет са примерите на събития с чисто български патент. Няма друга армия, включително съветската, на САЩ или на Китай, извършила боен пуск с ОТР извън полигон. А българите го правят. По своя инициатива. За да проверят възможно ли е. И на 28 юни 1968 г. карловските и ямболските ракетчици извършват цели три бойни пуска от района на бургаските села Ясна поляна и Веселие по цели в морето, източно от Балчик. Не е маловажно да се знае, че една от целите е да се провери така не е ли по-икономично. Оказва се обратното. Главно заради спряното корабоплаване в този район. Макар че в ония години за армията нямаше "няма средства, няма пари".
Друг чисто български експеримент е провеждането на два последователни бойни пуска от една и съща пускова установка. За да се проверят възможностите и на техниката, и на хората. Като се има предвид, че т.нар. хоризонтални проверки на ракетата в техническата батарея продължават точно четири часа при пълно напрежение, понякога при над 40-градусови температури, със специални гумирани облекла. Тук се преплитат имената на харизматичните военачалници ген.-лейтенант Борис Карамфилов, полк. Недю Новаков и суворовските им правила за обучение - "Повече пот в ученията, по-малко кръв в боя". Не можем да пропуснем и бойните пускове с ОТР нощем или в крайно трудни метеорологични условия. Ами пуска с изгорялата установка!
Струва си човек и днес да поговори и да чуе, да почувства ентусиазма на войниците ракетчици, сега известни арттрегери като Ивайло Крайчовски, Искрен Пецов и др. Точно те са най-шумните при станалите вече редовни срещи на карловските и ямболските ракетчици, поддържат връзки помежду си и с командирите си и уверяват, че дори "комендантските" не ги "закачали", защото били ракетчици. Ако се позовем на Пеньо Пенев и неговите "Дни на проверка", няма как да не си спомним строфите: "В нас срещата на две епохи стана,/ ехтя у нас двубоят им жесток!" Ракетчиците също са поети!

В НАТО - без ракети

Четири ракетни бригади, още толкова ракетни бази, 13 отделни ракетни дивизиони... има Българската народна армия преди в страната ни да нахлуят промените. Това дава основание да се твърди, че никога преди България не е имала толкова силна армия. Разни мними "експерти" обаче по поръчка започват да убеждават себе си, че на България й е нужна друга, "по-маневрена", "по-малка" и т.н. армия. И затова Ракетните войски трябвало да бъдат унищожени. А кое ще е това по-ефективно и мощно, по-далекобойно и точно... от ОТР комплекс, да речем "Ока", чиято далекобойност е 400-500 километра с точност само десетки метра, оръжие, с което да бъдат заменени.
Всичко е съшито с бели конци, както се казва. Това го искат и правят всичко възможно да стане новите ни сайбии отвъд Океана. За да чакаме днес противоракетният им щит да ни пази! Трай, коньо. Как беше приказката за вълка и врата му!
В крайна сметка "препоръките" на САЩ стават реалност. Някой му казват "случват се". Не, наложени са. Пряко политика, нужда, независимост, суверенитет, конкретни условия... Под личната грижа на американския посланик Пардю са унищожени 24 ракети за комплекса "Ока", 64 ракетоносители и 47 бойни глави за "Аерофан"... След като за близо 40 години ракетчиците провеждат повече от 50 бойни пуска с ОТР комплекси, от които над 15 са групови, има и с три стартови батареи, много нощни. С тактическите ракетни комплекси са извършени повече от 100 бойни пуска. А преди да се стигне до тези десетки и стотици пъти на натискане на бутона "Пуск", се преминава през хиляди тренировки на учебните полета.
Затова е и позоваването на поета за изграждането, за израстването на ракетчиците психически. Може ли някой да пресметне какво загубиха младите хора на България, след като се "спасиха" от задължителната военна служба. И ако ракетата наистина няма заден ход, така ли е в исторически план. Нищо че процесът е глобален.
За полувековния юбилей от създаването на Ракетните войски би трябвало да се говори с патос и вдъхновение. Като че ли не се получава. И защо? Ракетите бяха нарязани. Но с ракетчиците това е невъзможно. Нищо, че зачестяват некролозите. Казано е, човек живее, докато го помнят живите. А 50-годишнината от началото можеше да бъде отбелязана и през 2010 г.