Скъпи на триците...

Какво означава старата българска поговорка "Скъпи на триците, евтини на брашното?"
Означава по административен ред и принудително да караш лекарят да лекува пациента си с дадено лекарство, само защото то е евтино, макар и с недоказан ефект. Това се случва повече от година с българите, които имат присадени бъбреци, сърца или черни дробове. А те не са толкова много. Законът обаче е неумолим: НЗОК плаща 100% само най-евтиното лекарство в дадена група медикаменти.
Преди дни за пореден път в групата на имуносупресорите се появи ново лекарство, което е наполовина по-евтино от досегашните. Представяте ли си колко парички ще икономиса касата от лечението на има-няма 450 души с трансплантации? Отделен въпрос е, че спестеното по този начин за цяла година би стигнало после за лечението само на няколко от няколкостотинте пациенти с усложнения. На това патилите хора му викат липса на далновидност. За пореден път болните стават заложници на болни и по никакъв начин необосновани идеи на здравните власти у нас.
Не коментирам, че голяма част от хората с присаден орган са безработни или с намалена работоспособност по здравословни причини. Интересно откъде вадят месечно по 100-150 лв., за да доплащат животоподдържащото лечение?
Лекарите са с вързани ръце - не могат да лекуват така, че наистина да има полза от работата им. Здравните власти не се съобразяват със становището им. Непонятното е, че тези строги наредби се пишат от хора. Живи хора. А всеки човек е потенциален пациент. Как тогава се пишат закони и наредби, според които най-ощетеният е пациентът? 
Иначе преди 3 години премиерът гръмко обяви как ще промени нещата, за да няма хора, които да просят милостиня за лечението на децата си, как сърцето го боли като ги гледа тези хора. А днес още по-ощетени отпреди 3 години са пак тези същите хора. Ала тъжната картина не пречи на здравната министърка мине се не мине седмица гордо да се хвали как благодарение на нейните мерки лекарствата са поевтинели. Права е - лекарствата значително поевтиняват за МЗ и за НЗОК и значително се увеличава доплащаното от пациентите. Има ли някакво значение за управниците какво става с пациента или със средствата, които той дава, за да защити единственото право, което му е останало - правото на живот?
Уви! Пет пари не струва "пакетът мерки на министър Атанасова за намаляване на цените на лекарствата", плащани с обществени средства. За около 2 месеца от началото на въпросната кампанийна акция на министърката цените на лекарствата без рецепта вече са повишени значително от самите производители (не от аптеките!). А пределните цени на лекарствата по лекарско предписание наистина намаляват, докато реалните цени, които плащат пациентите, стават по-високи и по-високи.