Скъпа, смалих социалния модел

Хоакин Естефания
Ел Паис

Пактът за конкурентоспособност на германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Никола Саркози, който има за цел да сложи край на кризата, е амбициозен, но заплашва социалните традиции в повечето европейски страни.

Последният Европейски съвет отвори кутията на Пандора. По предложение на канцлера Ангела Меркел (подкрепено от Никола Саркози) на масата е пакт за конкурентоспособността за еврозоната, който цели да ограничи нарастването и отпускането на правилата на целия спасителен фонд, предназначен за страни в затруднено положение. Това е още една стъпка към преминаване отвъд валутния съюз и възход към онова икономическо правителство, на което се възлагат всичките надежди. По същество това споразумение подкрепя отделянето на заплатите от инфлацията (новото обвързване ще е между заплатите и производителността), ограничавайки дефицитите и дълга със закон, като хармонизира пенсионната възраст, установява обща данъчна основа за предприятия, урежда единна стратегия за спасяване на банките, затънали в проблеми, и взаимно признава степени и програми за обучение.

Консервативен пакт - като самите лидери

Един единствен път за постигане на икономическо правителство не съществува. Но избраният отразява консервативната практика на повечето от европейските лидери. Германия и Франция се ръководят от десни лидери, които включват в редиците си председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой, председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Дурау Барозу и управителя на Европейската централна банка Жан-Клод Трише. Това са личностите, които проправят сегашната пътека за излизане от кризата и определят бъдещето на Европейския съюз.
Пактът за конкурентоспособността все още не е одобрен, но той остана да узрее напълно за новата среща на върха на Европейския съвет през март. Доколкото е известно, мненията относно методите и съдържание му са разделени. Одобряването му ще зависи от финансовите министри на еврозоната, което предизвика протести от страна на ЕК, затова че мнението й се пренебрегва: каква е ползата от Европейската комисия, ако мястото и е встрани от една толкова ключова реформа като тази?


Европа се защитава с твърдост

По отношение на мерките различните страни и икономически и социални партньори се чудят какво ще остане от европейския модел за социален консенсус, ако наболели въпроси като заплатите или пенсионирането се пренебрегват. Каква ще бъде целта на присъщите за европейската култура социални договори? Ако в колективното трудово договаряне връзката между заплатите и тенденциите в цените (миналите, а не бъдещите) е отрязана, това би означавало край на преразглеждането на модела за социалната клауза, което позволява повишаването на заплатите да бе коригирано спрямо инфлацията и така да се избегне постоянната загуба на покупателна способност, докато същевременно се помага на фирмите да се възстановят от натрупаните загуби.
Изправена пред американския прагматизъм, Европа се защитава с твърдост. Как Европа ще се измъкне от бъдещите рецесии, ако дефицитът или дългът са ограничени със закон? Чрез избирателни изключения според възможностите на всяка страна, както Германия и Франция постъпиха, когато позволиха дефицитите им да надвишат тавана (3% от БВП), определен от Пакта за стабилност и растеж в продължение на пет последователни години след 2001 г. (преди да настъпи Голямата рецесия); или като се потърси друг начин, когато страни като Италия безгрижно превишават фиксирания процент на държавния дълг (60% от БВП); или като се възхвалява, като Саркози, увеличаването на възрастта за пенсиониране и в други страни, докато във Франция продължава да е под средното за страната.
Сред белезите, които остави Голямата рецесия, тълкуването на европейския социален модел е все по-ограничено, а по този начин не се вземат под внимание важни въпроси като вината на принципно отговорните за случилото се, до какви идеи доведе тази рецесия и кой се е възползва най-много от липсата на равновесие, която сега трябва да се коригира. Поразително.