Скалата за оценяване - прикритие на слабия успех

Скалата, по която точките от тестовете се превръщат в оценка от 2 до 6, е един от начините, с които МОН прикрива слабото представяне на учениците. Скалата би трябвало да е фиксирана, да е известна предварително и да показва колко точки, получени от ученика, на каква оценка съответстват. Още при въвеждането на тестовата система бе възприет порочен начин за съставяне на скалата. Тройката бе превърната в сакрално мерило, която се наглася според средния резултат на випуска, а по нея се нагласят останалите оценки. Таблицата бе огласявана след изпита, защото експертите на МОН прилагаха хитрата хватка да посочват точките за тройка, след като видят на какво средно ниво се представят децата. Ако показват слаби резултати, летвата за тройка се смъква надолу и по този изкуствен начин получените оценки се оказват по-високи.
Отначало оправданието бе, че тестовото изпитване все още е ново за българските ученици и ако скалата е фиксирана и мери реалното им представяне на изпитите, това щяло да ги стресира и да създаде у тях негативно отношение към изпитите. След много критики обаче, в последните няколко години министерството се отказа да използва скалата като параван за слабия успех и предварително се обявяваше, че таблицата не се променя. Така на изпита след VІІ клас за тройка ученикът трябваше да изкара поне 18 точки от 100 възможни, а на матурите след ХІІ клас - 23 точки. Тази година обаче, МОН отново прибягна към стария трик за VІІ клас (където резултатите са очевидно драстично ниски) - намали тройката от 18 на 16 точки. Което означава, че реално оценките спрямо миналите години са по-ниски от тези, които обяви МОН.
Нагласянето на скалата има и още един ефект, удобен за МОН - става невъзможно да се сравни как се променят знанията на учениците с годините, тъй като не е коректно да се сравняват резултати при различна стартова база.