Скачени съдове
/ брой: 204
Напоследък пак се заговори усилено за банките у нас. От месеци ни пълнят главите със стрес тестовете, на които бяха подложени. Започна се с подготовка, прогнози, съвети, коментари. После дойдоха резултатите, а пък те - завидни. Банките ни били изключително сигурни, рискове за влоговете нямало, възобновявало се и замрялото кредитиране. Описаха ни толкова розова картина, на която дори швейцарските им колеги биха завидели, току-виж започнали да пристигат на опреснителни курсове у нас. Миналия месец оповестиха, че ще намаляват и таксите за основните видове банкови услуги, защото, видиш ли, трябва да се мисли и за по-бедните, та да могат и те да извършват банкови транзакции и плащания.
Да не говорим за печалбата на банките, които се похвалиха, че за първите седем месеца на годината тя е скочила двойно в сравнение със същия период на миналата година. Но като че ли този позитивизъм е малко притеснителен. Как ли ще я карат банките оттук нататък? Все пак някой да не си помисли, че банковата ни система е тръгнала да се самоунищожава? Няма такова нещо. Просто работят по схемата на скачените съдове - равновесието им остава непокътнато. Оказа се, че ако намаляват таксите, увеличават например лихвите и все намират как да запазят балансите си и да изпразнят джобовете на вложителите.
По данни на БНБ за юли се е увеличила лихвата за сумите по кредитните карти извън гратисния период и за физически лица, и за фирми. Така закъснелите притежатели на кредитни карти са плащали на банките съответно 19 на сто, а фирмите 19,41% лихви. От 2011 г. лихвите не падат под 18 на сто. За разлика от много европейски страни, където лихвените проценти вървят надолу и рядко надскачат 15 на сто, у нас се покачват. Оказва се, че приоритет на банките е да се хвалят с големи резултати и постижения, а не да мислят за отънелите джобове на клиентите си.