Сивата икономика - неизлечима болест

Известно е, че в годините на така наречения "демократичен преход" България заема твърдо челна позиция в Европа в какви ли не негативни класации. Според проведено наскоро проучване, ръководено от професор Фридрих Шнайдер от университета "Йохан Кеплер" в Австрия, страната ни е категоричен лидер по ръст на сивия сектор в икономиката, съобщава електронното издание Фермер.БГ. През 2013 г. тази характерна болест за всяко капиталистическо стопанство щяла да достигне у нас 31,2% от прогнозирания брутен вътрешен продукт, което съставя рекордните за страната ни 12,9 милиарда евро.
Тъжната реалност е обаче, че няма статистическо изследване, което да отчете абсолютно точно ръста на сивата икономика, неизменно свързана с пазарното стопанство. Формите й са многобройни. Едва ли е възможно да бъдат изследвани задълбочено всичките й прояви, за да бъде измерен точно нейният ръстът и да се изчисли адекватно какъв дял заема спрямо брутния вътрешен продукт на една страна. Със сигурност тя е спирачка за разгръщането на пълния икономически растеж, особено сега, когато световната криза продължава да оставя своите дълбоки следи.
В доклада на професор Фридрих Шнайдер се посочва, че 54 процента от заетите в аграрния сектор в страната ни работят в зоната на сивата икономика. Да, основната причина за това се предъвква постоянно както в доклади на Европейския съюз, така и в представителни институции в страната ни, интерпретирани от медиите според издателските интереси. С това було са покрити лошо работещите ни данъчни служби, чиито служители вече трето десетилетие печелят добре от подкупи и рушвети. Многостранната административна тежест, легнала върху селскостопанските производители, липсата на квалифицирани кадри, както и лошата инфраструктура в селските райони, са допълнителни фактори, благоприятни за безпримерно високите нива на сивия сектор. Голяма част от ромското население, заето в селското стопанство, работи на черно. Изобщо трудовите правоотношения между работодателите и ромите на практика са извън всякакви правни норми. Разбира се, това статукво е много удобно за самите работодатели, но то устройва донякъде и ромите. Работейки без трудов договор, те се редят на опашка и за социална помощ.
Логично достигаме до една съществена причина за високия ръст на сивата икономика у нас - намаляващата степен на интелигентност на българина и откровената  неграмотност, която заема все по-голям дял сред населението. Очевидно е, че българският капитализъм се нуждае от тях. Подкупното ни държавно чиновничество услужливо си затваря очите.
В тази стопанска мътилка селскостопанските ни производители ще ни убеждават как разходите по родното производство ставали все по високи, та затова се налага продукцията все да поскъпва.
Българският аграрен сектор днес не се нуждае от избуяването на нови саморасляци на сивата икономика, а от плодородието на земята ни, от пълноценно селскостопанско производство.