Какво всъщност предложи Путин

Владимир Путин представи позиция, която, от една страна, е емблематична лично за неговия и изобщо за руския подход, и в същото време може да се окаже водоразделна за геополитическия ландшафт на Европа. Нищо, че може да изглежда изненадващо дори за русофилите.
В отговор на въпрос след московската среща Русия-Африка той изрази готовност да бъдат възстановени пълноценните отношения с Европа, било в двустранен, било в общностния формат на ЕС, увери и в нежелание на страната му за каквато и да е война срещу Европа до 2030 г., за каквато говорят в някои части на континента. Предупреди също потенциалните подпалвачи на такава война, че победители няма да има.
Руският лидер за пръв път говори за възстановяване на отношенията с Европа от началото на военния конфликт в Украйна преди 4 години, в който ЕС се позиционира като враг на Русия. Той също неведнъж е споменавал, че страната му няма намерение да напада Европа, но сега за пръв споменава годината, която войнолюбците в ЕС са си нарочили като краен срок да подпалят война срещу Русия. Изобщо досега не сме чували от него подреждане на геополитически акценти в такъв ред и такава връзка.
Без съмнение, на Запад ще се намерят екземпляри, които ще изопачат думите му с тезата, че той иска възстановяване на отношенията и мир с Европа, защото губел войната в Украйна. Или пък, че приказките му за мир са лъжа, защото бил казал също, че "ние... сме готови" (за война), но удобно ще пропуснат продължението, че "не искаме никаква война с Европа". 
Тези екземпляри обаче изпадат в положението на дявола, който чете Евангелието. Не само независими анализатори на Запад, но и украински признават поражението на страната си на бойното поле. Става също ясно, че Западът се е провалил в мерака за стратегическо поражение на Русия и не я е довел до разпад чрез наркоманската власт в Украйна. Така че Путин няма причини да проси мир чрез призива за подобряване на отношенията с ЕС. 
Що се отнася до обвинението в лъжа, няма държава в света, която да не е готова да се защити. Това обаче изобщо не означава, че Путин и Русия искат еднозначно война срещу Европа. Изразът му за готовност цели отрезвяването на войнолюбивите среди на Запада, а не заплаха. Освен това няма логика той да се заканва на Запада, защото осъзнава, че в бъдещата война няма да има победители.
Показателна е и рамката, в която той изрази руската позиция. Заедно със САЩ страната му работи по споразумение за Украйна, което да отчита интересите и на Европа, а не само на Москва и Киев. В тази рамка администрацията на Доналд Тръмп явно обръща гръб на военнолюбците от Европа. Подкрепата за Украйна източва финансите на страните от ЕС и НАТО. Заради отказа от евтините енергоресурси и бизнес перспективите с Русия редица техни държави затъват в кризи, западноевропейците вече разбират токсичната връзка между подкрепата за Украйна и поскъпването на живота им. Не кой да е, а клиничната шефка на евродипломацията Кая Калас призна, че населението на Запада е изморено от подкрепата за Украйна. Глобалистите от Европа целяха стратегическото поражение на Русия, но нищо чудно към такова поражение да е запрашил и ЕС.      
Всъщност Путин какво прави? Вместо възмездие или отплата срещу Европа заради санкциите, парите и дроновете за Украйна, той предлага точно обратното. Предлага на Европа да избегнат заедно със страната му катастрофалния сценарий за всички ни, включително и чрез диалог с Германия и Франция, които са водещите русофобски държави в момента. Ако и другата водеща русофобска държава Великобритания беше в ЕС, той и нея щеше да включи в списъка за диалог. Това е висш пилотаж на държавничеството и отговорния глобализъм. И не е варварство, азиатщина или авторитаризъм. Така нароченият за враг на Европа и цивилизацията Путин изглежда повече европеец и глобален лидер, отколкото всички държавници и политици в Брюксел или в отделни евростолици, които още се имат за такива. Руският президент подава ръка на Европа да се измъкне от тресавище, в което сама е затънала.
Сега остава да видим дали евролидерите ще поемат подадената ръка и ще спасят Европа от война до 2030 година или след това.