Колонката на Юри Михалков
Бракониерът Помпео
/ брой: 158
Наскоро Майк Помпео, който бе директор на ЦРУ и външен министър на САЩ при първото президентстване на Доналд Тръмп, публикува статия в британския в. „Файненшъл таймс“, в която „помпа“ Тръмп да не прави никакви отстъпки пред Русия. Ето какви редове има в нея: „Путин посочи, че иска Зеленски да предаде източните Донецка и Луганска област като условие за прекратяване на войната. Това би било стратегическа катастрофа за Украйна… Ако Америка председателства преговори, които ще доведат до победа на Путин, ние няма да завършим тази война - ние ще гарантираме следващата“.
В политическия фолклор Русия е сравнявана с мечка, което Москва не смята за обидно, дори й харесва. Мечката обаче е от онези хищници, които за разлика от крокодили, питони, змии или акули не се възприема изцяло зловещо. В масовото съзнание, в приказките и анимациите дори минава за симпатичен образ.
С тия приказки Помпео минава за глобалистки бракониер, който иска или нейното изтребване, или тя да бъде опитомена на синджир за зрелища по улиците като поминък на нейния притежател.
Да върнем лентата от времето след съветския разпад. Още в началото на 90-те години геополитическите бракониери обстрелваха мечката в Чечня, продължиха да го правят в целия Кавказ, отначало в Грузия, а сега в Армения и Азербайджан. След като погазиха правата на рускоезичното население в Прибалтика, сега се опитват да прогонят мечката от естествената й среда в съседния Казахстан и други републики от Средна Азия. С концесионните сделки и с ограничаването на износа на суровините й се мъчеха да й оставят трохи за изхранване, за да остане полугладна - белким се изкефят на Русия като Просия. Допълнително с разширяването на НАТО навлязоха в нейната територия със заредени пушки. Дори западни президенти и премиери ехидно са злорадствали пред Путин, че след съветския разпад само въпрос на време е да се разпадне и самата Русия. Върхът на геополитическото бракониерство бе подстрекателството с ликвидирането на естествената й украинска среда на обитаване.
Съвсем естествено бе изтормозената мечка да скочи срещу бракониерите. Това че международното право на глобализма обвини самозащитата й като агресия, само доказва уродливата му сакатост. То дори се превръща в безправие, след като не обвинява и не търси отговорност от първопричината - бракониерското подстрекателство. Дори едва ли не го изкарва света вода ненапита.
Външно Майк Помпео ни се представя в един нов образ - отслабнал до явно здравословна неузнаваемост, макар пълнотата да не му стоеше грозно с благото му наглед лице. Само че вътрешно у него няма никаква промяна. С внушението, че една победа на Путин ще гарантира следващата война, този емблематичен екземпляр на републиканския глобализъм призовава Тръмп и Америка да продължат с бракониерстването срещу руската мечка - било до изтребването й до единични бройки, било да бъде държана на синджир, за да забавлява евроатлантическия глобализъм. Това е лицевата страна на уродливия помисъл за руския разпад. Помпео се самонапомпва да не би Украйна да изпадне до стратегическа катастрофа, ако мечката защитава обитаемата си територия. И явно не му идва наум за стратегическата катастрофа от израждането на екологията в геополитиката с мерака за разчленяването на най-мощната ядрена сила.