Сиромашко лято за твореца

За мъките не щем награди... Поетът го е казал най-точно и за себе си, и за всички останали творчески натури и личности. Може ли една грамота, медал, орден, звание да направи от твореца обичана личност, любим актьор, певец, музикант, писател, художник... Той може да се почувства като бучка захар в съд с вода, както би казал Йордан Радичков, може да бъде поласкан от фалшивия поклон дори, но признанието е съвсем друга категория. Признанието не се решава, определя и дава от комисии, журита и упълномощени за това фактори.
Към тези мисли ме върна отново писателят и журналистът Пенчо Ковачев с неговите очерци и разкази за любими творци. В случая спомените за Георги Парцалев са уникални и най-вече дават оценката за сиромашкото лято на твореца.
Георги Парцалев беше любимец. И досега не е забравен! Почина в края на обявения за престъпен период преди началото на промените, демокрацията и Прехода. Изигра над 40 роли в Сатиричния театър, остави 20 забележителни образа в киното, направи паметни срещи от малкия телевизионен екран, от някогашните младежки увеселения и балове, когато още не бяхме нито участници, нито сме си представяли днешното интернетно общуване, и ни събираха малките уютни зали и естрадните концерти с актьорите на Сатирата.
А които помнят великолепната двойка с Енчо Багаров, после със Стояна Мутафова, никога няма да изличат спомена за трайно и велико присъствие от съприкосновението с таланта, с природно надарения актьор от град Левски.
Нали не сте чували за награди, дадени му за роли в киното, за телевизионни отличия, за принос в естрадата или в така наречения лек жанр! Доколкото си спомняме, има някакво отличие между другото за мъжка роля във филма на Милен Николов "Сиромашко лято", както и орден "Кирил и Методий" - І степен.
И това е всичко. Не помня някой даже да го е нарекъл приживе и посмъртно легенда като много други. Парцалев става "Заслужил артист" на 44-годишна възраст и след още 14 лета, чак на 58, вече е и "Народен артист". И умира като такъв почти същата година. Умира, признат и запомнен преди всичко от публиката.
Не мога да го забравя в една чудесна роля в пиесата "Сватба за цяла Европа", където и разсмиваше, и разплакваше публиката. Защото го правеше искрено, играеше себе си.
И в "Тримата от запаса", и в "С деца на море", и в "Неочаквана ваканция", и в телевизионните спектакли на Хачо Бояджиев и Младен Младенов Георги Парцалев оставяше свой творчески почерк. Театралните му и естрадните му изпълнения се помнят и сега, тридесет години след като него го няма в нови роли, а за предишните той няма нито отличия, ни награди, ни официално признание на творчески съюзи, Министерството на културата, държавни отличия, каквито сега се дават за щяло и нещяло, без много-много особени заслуги.
Такова е сиромашкото лято на повечето български творци. Някои посмъртно ги забелязват, други приживе ги глезят и обсипват с почести. А трети са ухажвани най-вече по политически пристрастия и мисии. Вижте само носителите на "Златен век", на орден "Стара планина", на почетните граждани на столицата и на останалите големи и по-малки градове, и ще се съгласите с мен.
Признанието на публиката, наградата на публиката, обичта на публиката е истинското отличие. Последната инстанция е народът. Последната дума е на народа. Така е при всички творци. Такова, уви, е сиромашкото лято на твореца.

Парцалев в ролята на Чичо Манчо във филма "С деца на море"


Георги Парцалев и Енчо Багаров


В "Тримата от запаса" - Никола Анастасов, Георги Парцалев и Кирил Господинов
Снимки архив