Сирийците сами могат да определят бъдещето си...

Башар Сафие,
временно управляващ посолството на Сирийската арабска република в София

    Много събития се случиха между първия и втория кръг от преговорите в Женева. Ръководителят на делегацията на Сирийската арабска република Уалид Ал-Муаллем се обърна към света, посочвайки с пръст министъра на външните работи на Съединените американски щати Джон Кери с думите: "Никой в света, никой, г-н Кери, няма право да легитимира, изолира или назначава президент, правителство, конституция, закони, или каквото и да е в Сирия освен самите сирийци. Това е конституционно право и задължение и това, което ще бъде договорено тук, каквото и да е, ще бъде предмет на референдум..."
Съвсем обратно на казаното от Уалид Ал-Муаллем звучат думите на държавите, загрижени за сигурността и стабилността на Сирия. Саудитска Арабия директно назова представителя на опозицията Ахмад Джарба "г-н президент", провъзгласявайки го за президент на Сирия. Турците пък изпяха една "песничка" за приятелството си със сирийците. Съединените щати оттеглиха подкрепата си от някои лидери, а страните, наричащи се "приятели на Сирия", отрекоха да са оказвали каквато и да е подкрепа за тероризма и терористите.
    Сирийската делегация осъзна, преди влизането си на първото заседание, че идва да преговаря с опонент, която зала не може да побере пoдкрепящите го, и трябваше да бъде с по-голямо пространство и с повече места. Всяка делегация е имала 10 места, което накара американския посланик Форд да се обади на своите началници, за да координира кой да влезе в залата, кой да предаде късчета хартия и да пусне SMS-съобщения на преговарящия, в които, както се разбра, са били изписани само няколко срички: "не", "тогава не", "не и не".
Това бе основната причина за неудовлетворителните резултати от първите преговори в рамките на "Женева 2": "Не", на сирийското предложение, "не", на сирийския суверенитет, "не" на споразумението, "не" на борбата срещу тероризма. Въпреки този неуспех, делегацията на Сирийската арабска република постигна победа.

Снимка БГНЕС
Демонстрация в центъра на Дамаск в подкрепа на сирийската армия, която се бори с въоръжените терористични групи


Въпросът е защо Сирия счита, че е победила. Отговорът е повече от ясен - защото предлага две основни идеи, които никоя страна не може да оспори, а именно:
    - Ненамеса във вътрешните работи на държавите, което е основен принцип в международното право;
    - Борбата, която Сирия води, е срещу тероризма в пълно съответствие с международните конвенции и споразумения.
Тук трябва да отбележа, че въпреки конструктивното начало, заложено в тях, международната общност в лицето на "приятелите на Сирия", обединени около тезата за прекрояване на геополитическата картина в Близкия изток, отхвърли тези две предложения, независимо от огромните човешки жертви.
В процедурно отношение делегацията на сирийската държава призова за включването на по-широк спектър от сирийската опозиция, включително и вътрешната.     "Женева 2" бе в очакване на реална политическа оценка след края на Мюнхенската конференция по сигурността, която се проведе на 02.02.2014 г., с акцент борбата срещу тероризма като начин за приключване на сирийската криза по мирен и цивилизован път. Силно очаквано бе и решение, свързано със задълбочено обсъждане на  методите и средствата за борба с глобалния тероризъм, както и за ситуацията, която би възникнала след завръщането на джихадистите в родните им страни след неуспеха им да създадат ислямска държава в пределите на Сирия, както и потенциалните заплахи и за самата Европа.
    На Мюнхенската конференция по сигурността обаче отново се потвърди непримиримостта в усилията на Саудитска Арабия да защити всячески собствената си монархия, силно притеснена от затоплянето на отношенията между Иран и САЩ. Нещо повече - Рияд се сближи дори с Израел, воден от поговорката "Врагът на моя враг е мой приятел", воден от желанието заедно да блокират това "затопляне", докато в същото време президентът на САЩ Барак Обама, предупреди Конгреса, че ще наложи вето на всяко предложение за санкции срещу Иран. Първоначалното сътрудничество между Саудитска Арабия и Израел бе химическата атака в околностите на Дамаск, в опит да замесят Обама в нова война.
    Международната общност започна да осъзнава величината на риска и грешката, която първоначално допусна. Затова и правилата на "играта" се промениха:
    - САЩ отхвърли участието на Иран в "Женева 2", като оттегли поканата, за да притисне Техеран да отстъпи в ядрената си програма, което да успокои Саудитска Арабия;
    - Турско-иранската среща премина в търсене  на начини, чрез замяна на икономически инструменти (ирански газ да премине транзит към Европа през Турция, а Анкара да затегне контрола по границата с Сирия, като спре подкрепата си и преминаването на терористи). Турция отговори на приоритетите на правителството с борбата срещу тероризма, като бомбардира обекти на "ИДИЛ" до своята граница, очаквайки от това сериозна политически дивиденти;
    - ЕС поиска от Турция да предприеме по-нататъшни действия по границите си поради страх от джихадистите, които се връщат след неуспешния  експеримент в Сирия;
    - Сирийските бежанци, които бяха и все още са използвани за натиск срещу Сирия от хуманитарна гледна точка, видимо вече се превърнаха в тежест за сигурността и икономиката на европейските страни, особено в икономическо отношение.
    - Оставката на американския посланик Форд (обявен за персона нон грата от Дамаск);
- Уволненият заместник-пратеник на ООН Насер ал- Кидуа (също персона нон грата в Сирия);
    - Сирия и Русия настояват за разширяването  на делегацията на опозицията, акцентирайки върху неоспоримия факт, че решението е в ръцете на сирийския народ;
    - Срещата на руския външен министър Сергей Лавров с делегацията на сирийската опозиция начело с Ахмад Джарба, в която прозвуча подсещането "слезте от троянския кон";
    - Последвалата координация между Сирия и Египет по сигурността и за борба с тероризма.
    - Промени настъпиха и в Залива (ОАЕ-Катар). На фона на искането на египетските власти за предаването на египетските "Мюсюлмански братя", избягали в Катар и поискали закрила от шейх Ал-Карадауи (подбудителят и подпалвачът на Арабската пролет) и "Aл Джазира"-Катар обяви своя ангажимент Ал- Карадауи  да не прави изявление или изказвания в бъдеще;
    - Готовността на Саудитското посолство в Анкара да приеме своите поданици, завръщащи се от джихад в Сирия, както и безопасното им прибиране на територията на кралството;
    - Отстъпление на "ИДИЛ" във Фалуджа, Рамади и Западната част на иракската пустиния;
    - Тунис спря 8000 свои граждани, тръгнали на  джихад в Сирия, и арестува стотици лидери на мрежите за вербуване за джихад;
    - Най-важното в това, което се случва на вътрешната сцена в Сирия - бързи и съкрушителни победи за Сирийската армия в много сирийски градове, готовността Дамаск и околностите да бъдат обявени за напълно безопасни и свободни от бунтовници. На дневен ред е Алепо. Помирението ускорено се случва в много сирийски градове с начална стъпка предаване на оръжията, докато в същото време обществената подкрепа за ислямския фронт "ИДИЛ" и терористичната групировка "Ал Нусра" видимо силно намаля, както намаля и подкрепата на шериатските съдилища в някои райони на Сирия, особено след кланетата и наказанията, раздавани от тези съдилища.
    Третата среща започна на 10 февруари след установяването на правилата за преговорите в Мюнхен, както и последвалите срещи, за да се измери пулсът на всеки отбор преди началото на битката, която анализаторите очакват да излезе с  конкретни резултати. Ясно бе, че всяка от страните се опитва да спечели точки, преди завръщането си на масата за преговори, за да бъде по-убедителна. В резултат на това се засилиха сблъсъците в Сирия, особено след пристигането на помощ от  САЩ за опозицията, факт, който Джарба лично огласи.
    Сирийската делегация се върна по-силна и аргументирана след победата си в първия кръг, спечелила далеч по-широка обществена подкрепа, по-мащабна военна победа, и с по-силно желание за постигането на окончателно помирение. Според информирани източници от кухнята на сирийската дипломация държавната делегация се зае със задълбоченото проучване на представените в първия кръг документи. За сирийската дипломация най-важното е да не допусне да се правят компромиси с   националните принципи и интереси. Нейният ръководител Уалид Муаллем подчерта в своята реч в Женева, че: "това, което ще бъде договорено тук, каквото и да е, ще бъде предмет на референдум. Ние сме натоварени да предадем волята на сирийския народ, а не да определим неговата съдба, и тези, които искат да слушат волята на сирийците, не трябва да са само говорители от тяхно име. Само народът има право да определи своя  лидер, правителство, парламент и конституция, всичко друго е пусто".