Сирийският лабиринт
/ брой: 193
Около и в Сирия станаха събития с многопосочни последици. Военно изтегляне на САЩ от Северна Сирия заради предстоящата военна операция на Турция изглежда като ново издание на кюрдската трагедия - за кой ли път в историята става ясно, че кюрдите стават жертви на други интереси. И в същото време потвърждава несправедливостта на международния ред, не е естествено 20-милионен народ да остава без държава.
По парадоксален начин обаче кюрдите могат да извлекат и дивиденти от операцията на Турция. Ако Анкара има неблагоразумието да я извърши с множество цивилни жертви, кюрдите ще имат поне моралното право да поискат картата им да бъде сложена на масата за преговори по политическото устройство на Сирия. Те би трябвало да извлекат и горчивия урок с кого да се съюзяват. Сега сигурно съжаляват, че заложиха краткосрочно на Америка, а не дългосрочно на Дамаск, Москва и Техеран (т.нар. Астански формат).
Изтеглянето потвърждава и зловредната роля на Вашингтон и егоизма му в Сирия. Алиансът му с местните кюрди бе ситуативен, а не съюз на ценности. Лъсна истината, че Америка се интересуваше от кюрдите не заради правата им, те й трябваха да ги използва за мътене на водите в Сирия, а и като лост за натиск върху "самозабравилия се" Ердоган.
Турция също има какво да губи, ако рече да ликвидира до крак кюрдските формирования в Северна Сирия, за да засели там сирийски бежанци и така да прекъсне връзката на сирийските с турски кюрди. Турската държава може да бъде залята от вълна на кюрдски тероризъм в големите си градове. Ако пък тя използва радикални групи за създаване на междурелигиозен конфликт или пък ако в хода на турската операция се "събуди" ликвидираната уж групировка "Ислямска държава", Турция вече ще си има ядове и със съюзниците от Астанския формат. Москва и Техеран също са против операцията й в Сирия, макар да разбират кюрдските й страхове. Изобщо развоят на събитията може да усложни сирийското регулиране. Москва не е чужда на повече права за сирийските кюрди заради приноса им срещу тероризма. Но Анкара не иска и дума да се издума за подобно нещо. Дали геополитическото гросмайсторство на Русия ще е достатъчно за разсичане на заплетените възли в Сирия?