СИРИЯ - ДОЛНА МЪРТВА ТОЧКА В ОТНОШЕНИЯТА РУСИЯ-САЩ

Петър Куцаров

Международният поток от информация постоянно ни залива с "нови разкрития и доказателства" за нехуманното отношение на Русия към събитията в Сирия: продажба на руско оръжие; изпращане на руски военни кораби и морска пехота; план за военни маневри на 90-хилядна армия с участието не само на Сирия, но и на Китай и Иран; РФ провежда секретни преговори със САЩ за урегулиране на кризата и сваляне на Асад, като Западът ще гарантира руските интереси в Сирия и др.п., свързани с руската военна база в Тартус. Целият този поток от информация е насочен срещу Русия заради нейната поддръжка на Сирия, задават се риторични въпроси колко сирийци още трябва да умрат, за да "узрее" РФ. Позицията на Русия се обяснява с това, че Сирия била последният съюзник на РФ в арабския свят, а Тартус - единствената руска военноморска база на РФ в Средиземно море; че Сирия е важен пазар за руско оръжие, че с позицията си РФ иска да покаже своя образ на велика държава, че съществува диктаторска солидарност между Путин и Асад и т.н.
От руските разяснения и прочетеното между редовете може да се констатират няколко неща. Основно внимание се отделя на Русия, а Китай се оставя на заден план. Причината е може би в това, че Западът по принцип е бил винаги много по-критичен към Русия, отколкото към Поднебесната империя. За разбирането на руската позиция трябва да се напомни, че след края на студената война група държави начело със САЩ (с участието на Англия, отчасти Франция, но без Германия, плюс "доброволни" съюзници) си присвои правото да сваля правителства, които не одобрява. Това се прави по различни методи като финансиране и военна подкрепа на опозиционни движения и партии. Тези действия се наричат "съдействие на демокрацията" и те се проявиха през 2000 г. в Югославия, през миналата година в Либия, а сега в Сирия. Подобни действия в международните отношения е имало открай време. Уникалното в случая е, че САЩ и съюзниците (България е излишно активна в това отношение) оправдават действията си по сваляне на неудобни правителства, като се позовават на своята по-съвършена демокрация. Често това право се провъзгласява като морално задължение да бъдат сваляни правителства, които действат недемократично, според критериите на САЩ. Русия и Китай, а също и редица друга държави, виждат в действията на посочената група начело със САЩ заплаха за политическата независимост на държавите.
Възраженията на Русия не биха имали никаква стойност, ако тя, както и Китай, нямаха право на вето, което доведе до сериозни конфликти в СС на ООН: 1898 г. - американските бомбардировки на Ирак, нападение на Югославия, нахлуване в Ирак през 2002 г., през 2011-а - нападение на Либия, а сега и Сирия. Отдавна е ясно, че целта е свалянето на Асад и подготовка на почвата за евентуални военни действия. Към тези искания се присъединиха ЛАГ, Саудитска Арабия и други съюзници на САЩ от Персийския залив. Защо Русия и Китай са против? Защото това е нарушение на международното право, защото действията на Запада досега са насочени против съюзници на Русия и Китай, защото засягат интересите на тези страни. Русия и Китай никога не биха се съгласили с изменение на международното право, което да узакони посочените по-горе действия на САЩ. И това е основното и главното. Останалите приказки за икономическия интерес на Русия са несериозни, защото през последните години, въпреки дългогодишните отношения между Москва и Дамаск, политическите и икономическите отношения на Сирия са много повече ориентирани към Запада, отколкото към Русия. Да се мисли, че Русия може да противостои на огромния американски флот с малкото си кораби в региона и единственото си подобие на база в Тартус е несериозно. Руските доставки на оръжие са под 10% от оръжейния износ на Кремъл и едва ли РФ ще постави своите отношения със САЩ, Европа и държавите от Персийския залив да зависят от приходите от износа на оръжие за неплатежоспособния Асад.
Твърдението, че с "ината" си Путин искал да докаже, че РФ е велика държава, е абсурдно и означава да се твърди, че Русия  е изгубила статуса си на такава. При това политиката на Русия спрямо Сирия се подкрепя от цялото руско общество, вкл. и от опозицията.
От срещите на ръководителите на САЩ и РФ може да се констатира, че доверието между Русия и Запада се срива и е в най-долната мъртва точка след студената война, особено след разделението в СС на ООН по повод резолюциите за Либия. Западните държави за пореден път използваха тези резолюции, нарушавайки условията им, за да снабдяват с оръжие либийските въстаници и като прикритие за силовото сваляне на правителството на Кадафи. След подобен горчив опит няма нищо чудно, че Русия не одобрява резолюциите за Сирия. При това Москва допуска, че Вашингтон и съюзниците му не оценяват последствията от събитията в Сирия, че след падането на Асад ще се установи не демократичен, а сунитски режим, който ще провежда не само антизападен, но и антируски курс и в края на краищата ще доведе до пълен хаос в този регион. Нещо повече, Русия се опасява, че обещанието на Саудитска Арабия пред САЩ да запази статуквото в региона, няма да бъде изпълнено. Опасенията на Кремъл са, че зараждащият се нов ред в Близкия изток ще породи усложнения не само в този регион, но и в някои субекти на Руската федерация.