Синьо страдание

Протестите в последния месец започнаха с идеята за морал. В първия ден от недоволството пред Министерския съвет можеше да се видят всякакви хора с различни политически окраски. В следващите дни протестът премина в антиолигархически, после се опита да придобие граждански характер, а накрая всичко се превърна в циркова арена. Проучване на агенция "Сова Харис" показа, че за 51% от българите протестът от граждански се превърнал в политически. Това не го изтъква само тази социологическа агенция. Всички проучвания, направени от началото на протестите, сочат приблизително еднакви данни.
Проучването показва, че най-голям е делът на респондентите, които смятат, че трябва да бъде дадена възможност на кабинета "Орешарски". Ама кой ли да ги чуе тези хора? Нали не са се маскирали като политици, не са със свирка в ръка и плакати "мразя ви" в центъра на столицата. Техният глас не е важен, защото не крещят, не псуват и не са облечени в омраза към Орешарски.
Нима олигархията седна на главния престол в държавата, когато Пламен Орешарски се закле като премиер? Нима преди това олигархията не управляваше държавата?
До известна степен разбирам протестиращите, но не приемам протеста им сега. Къде бяха тези хора, когато бившият премиер Бойко Борисов стана главен секретар на МВР, след това кмет, а накрая министър- председател? Нима на всички не им беше ясно тъмното минало на Борисов? Къде бяха тези хора, когато родителите им нямаха пари за сметки? Този протест не е икономически, той е "морален".
Разбира се, че протестът е политически, вие да не си мислите, че е кулинарен? За всички е пределно ясно, че столицата ни е синя. Това е и главната причина софиянци да бъдат недоволни. Когато точно столицата на една държава остане политически непредставена в парламента, нормално е симпатизантите да скочат. Те си искат синьото, но нека не забравяме, че точно тези хора докараха Бойко Борисов на власт или просто не отидоха на гласуват, а сега крещят ли, крещят. Каквото щете говорете, но те биват чути и още как. Медиите от сутрин до вечер ни облъчват с техните послания, за разлика от всички останали, които мълчат и искат стабилизация на държавата.
Повече от половината протестиращи са седесарчета, десебарчета и други десни клики, които преди изборите щяха да си издерат очите, а сега си мечтаят пак заедно да си играят на парламент. Какво са виновни непротестиращите, че Иван Костов и Надежда Нейнски не успяха навремето да разделят баница и се разцепиха. Да им се сърдят на тях.
Протестът мина през много етапи, преди да се политизира, интересно е какво ще бъде след още един месец скачане по паважа. Дали някой няма да се престраши и да развее синьото знаме?