Синдикатите искат истински гаранции за вземанията на работниците

Изменения в закона, които да гарантират вземанията на работниците в случай на несъстоятелност на работодателя, предлагат синдикатите. По думите на лидера на КНСБ Пламен Димитров сега законът действа в предпазна форма. "Той започва да действа и дава едно ограничено обезщетение до 1000 лв. само на работниците в случая наистина на несъстоятелност", каза Димитров и посочи, че в Полша законът дава възможност при временни финансови или икономически затруднения на работодателя, доказани по надлежен ред, работникът да може да поиска от фонда да получи неплатените си заплати. "Т.е. да може тия 200 милиона, които стоят в момента в тоя фонд, да бъдат използвани за заплатите на хората", поясни Димитров.
Четвърта година са замразени доходите, но частичен успех постигнахме с мръдването на минималната работна заплата, каза още президентът на КНСБ. Според него трябва да се променят съотношенията: "Това, което произвежда икономиката ни, се разпределя несправедливо между бизнеса и труда", поясни Димитров. Той е категоричен, че проблемът с цената на труда не е решен.
От своя страна изпълнителният председател на БСК Божидар Данев заяви, че доходите на населението не отговарят на заплатите, "доходите и на парламентаристите не отговарят на заплатите".
Според министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов ръстът на заплатите у нас е около 8% в сравнение с последното тримесечие на миналата година и първото тримесечие на тази година. Младенов припомни, че от 1 май 2012 г. минималната работна заплата ще се увеличи от 270 на 290 лева, а минималната пенсия от 1 юни ще нарастне от 137 на 145 лева.
"Доходите не са замразени", подкрепи тезата на социалния министър председателят на Асоциация на индустриалния капитал в България Васил Велев. Той допълни, че преди влизането на България в Европейския съюз работната заплата в страната е растяла годишно с 20%. От 2008 г. този процент падна до 10%, поясни Велев.