Синдикални партийци

Стане ли дума за синдикати у нас, общественото мнение се нажежава до червено, сякаш насреща си вижда Цветанов. И това е така от години, защото и КНСБ, и "Подкрепа" отдавна загърбиха мисията си, за която са създадени и съществуват. С функциите си на казионна притурка на властта, с които само легитимират нейни решения, двете организации в лицето на техните ръководства не само са загубили доста от социалната си чувствителност, но и са си спечелили славата на неотменна част от удобното статукво. Можем много примери да приведем като доказателство за това, но случаят с политическите амбиции идва в повече. 

От известно време насам КТ "Подкрепа" демонстрира нездрав мерак да се изживява като политическа партия. Щяла да издига свой евродепутат, после се отказа по неясно какви причини, сега се е вторачила в местните избори наесен. И защо е целият този напън? Ами защото и КНСБ вече имали представители в местните общински съвети, а там се били обсъждали важни теми и конкретни проблеми на хората. 

Ти да видиш! Сякаш самите синдикати не са наясно какво точно се очаква от тях. По-скоро - очакваше се! А не е ли малко абсурдно? И дори нагло. Членски внос на политици ли ще плащат работниците им? Сигурно ще ги задължат и да гласуват за тях, подобно на "почтените бизнесмени" - нещо като корпоративен вот със синдикална одежда.

Можем само да си задаваме риторично най-важния и логичен въпрос: Защо в България няма синдикални протести и стачки с искания на работниците за увеличение на заплатите, примерно, след като заплащането на труда у нас е най-ниско в ЕС? Отговорът е лесен. Защото в България просто няма истински синдикати, които да защитават интересите на работниците. Затова пък всички искат да бъркат в кацата. Вече не им стигат профсъюзите, на които все по-малко работещи вярват? Що да не опитат като партийци?