Симеон Николов: В тази война не може да има победител

Интервю на Десислава АНТОВА, БТА

Навършва се една година от началото на войната в Украйна, или на Специалната военна операция, както я нарича Русия. Година, която промени драстично геополитическата обстановка в света и постави на изпитание съдбите на милиони. Ескалацията на напрежението между Москва и т.нар. колективен Запад, подпомагащ Киев, стигна дотам, че вече е трудно да се прогнозира кога и как може да има трайно политическо уреждане на конфликта. За всичко това говори СИМЕОН НИКОЛОВ, дългогодишен дипломат и експерт по международна сигурност.  

- Една година от войната в Украйна, Вашата оценка и анализ как се промени светът?

- Човечеството става свидетел на един геополитически конфликт след дългогодишни напразни предупреждения за ерозия на международния световен ред и на международното право, улесняващи сблъсъка между стремежа за глобална хегемония на една велика сила и имперската носталгия на друга велика сила. Глобалното противопоставяне премина към силови механизми за промяна на световния ред и извоюване на сфери на доминация и влияние. Промяната на глобалната среда на сигурност става комплексна. Украйна е началото, а не краят на една по-остра фаза на кризи на великите сили през XXI век и ще последват повече кризи като тази, в които се преплитат глобални интереси и предизвикват противоречия между отделните центрове и държави. Ще възникват нови съюзи. 

Войните стимулират ново лагерно мислене. Съюзите и партньорствата започват да изглеждат по-важни. Разделението на демокрации - автокрации не е единственият белег, който характеризира пътя към бъдещия международен ред. В доклада на Мюнхенската конференция за сигурност (17-19 февруари) неслучайно се акцентира върху Глобалния юг, защото страните от него не само отказват санкции срещу Русия, но и активно се противопоставят на трансатлантическата политика на война в Украйна. Нещо повече - Бразилия и Китай търсят път към преговори за прекратяване на войната. Формирането на един нов световен ред ще е дълъг и болезнен процес. Загубеното доверие в международните отношения ще се възстановява доста трудно. Най-близкият период, който ни предстои, е този на ускорена милитаризация и издигане на труднопреодолими стени, може би за десетилетия. Ако горещата война бъде замразена, то кибервойните и икономическите войни ще продължат още дълго. Ще има нови мигрантски потоци. Търсенето на решение зависи от умението да извличаме поуки от собствените ни грешки преди развитието на трагичните събития. 

- Още след първите месеци стана ясно, че войната няма да е блицкриг. Какво сочат прогнозите и анализите година по-късно?

- След като Путин безспорно наруши всички възможни международни норми с нахлуването в Украйна, политическите наблюдатели не отидоха по-далеч от това да напомнят, че войната тлееше още от 2014 г., нито признаха, че са проспали симптомите за предстояща война, дори когато, както руската, така и украинската страна бяха вече съсредоточили свои военни формирования в региона, а артилерийският обстрел над Донбас се увеличи от няколкостотин до 3400 на ден. В ситуация вече на гореща война е много трудно да се отхвърли дебелата пелена на дезинформацията. Наложени бяха погрешни представи за ставащото в действителност. Поради това до голяма степен се правеха и неточни, и понякога нелогични изводи за намерения и цели на воюващите. Така, например, бе наложена версията за опит за завземане на Киев. Не е необходимо да си завършил военно училище, за да прецениш, че само със 140 000-на армия не можеш и да помислиш за завземане на такава огромна страна, какво остава да задържиш и контролираш тези територии. Оперативният замисъл на руските военни в действителност беше да излязат в тила на съсредоточената около Донбас украинска войскова групировка и да отрежат пътищата към нея за оказване на помощ, което да улесни обкръжаването и унищожаването й. 

Въпреки това стана очевидно, че руското разузнаване е подвело ръководството в Кремъл не толкова с информация, колкото с оценките си за възможните военни решения. При това със сигурност в Москва са били наясно, че през последните години в Източна Украйна украинците изградиха множество подземни съоръжения, укрепени райони и траншеи, което предполагаше продължителни и трудни бойни действия за тяхното овладяване. 

- Кои са ключовите моменти през тази една година, които бихте откроили?

- Важен момент беше оттеглянето на Украйна под влиянието на Великобритания и САЩ от постигнатото на преговорите с посредничеството на Турция, когато се очерта готовност за спиране на бойните действия, отказ на Киев от членство в НАТО и отлагане на спора за принадлежността на Крим с 15 години. Ключово беше приемането на новата стратегическа концепция на НАТО на срещата на върха през юни 2022 г., която оцени, че заплахата от конвенционално нападение срещу територията на НАТО е ниска, но не можем да отхвърлим възможността за атака срещу суверенитета и териториалната цялост на съюзниците. Кандидатурите на Швеция и Финландия за членство в НАТО променят баланса в бъдеще на Северния фланг.

Много важен момент е взетото на 15 февруари т.г. решение на срещата на министрите на отбраната на НАТО за нови насоки за отбранителното планиране и изискванията за съюзнически военни инвестиции - страните да ги пренасочат към най-важните сектори от гледна точка на колективната отбрана, като бронираните сили, ПВО и противоракетната отбрана. Съществен момент бе твърдата ориентация към водене на войната с определена цел за категорична победа, за разлика от склонността към преговори от пролетта на същата година.

Независимо че политическите лидери на страните от НАТО се придържат към схващането за твърда подкрепа на една дълга война, докато това е необходимо, показателно е, че редица военни лидери, като началника на щабовете на въоръжените сили на САЩ генерал Марк Мили, призовават Украйна да проведе мирни преговори. Дори военни от НАТО предупредиха, че боевете в Украйна могат да излязат извън контрол и биха могли да доведат до голяма война между НАТО и Русия. 

- Как очаквате да се разреши този конфликт?

- На сегашния етап страните в конфликта разчитат на извоюване на предимства по военен път и не са готови за преговори. Но докато сред европейските лидери преобладава твърдата позиция за подкрепа на войната, докато е необходимо, то във Вашингтон започва да нараства мнението, че трябва да се търси споразумение за прекратяване на войната, защото неясната й продължителност не е в интерес на САЩ. Най-малко вероятна е абсолютната победа на която и да е от страните. В тази война не може да има победител. Най-трудно и малко вероятно е трайното политическо уреждане на конфликта. Затова остава вариантът за споразумение за примирие, т.е. замразяване на конфликта с последващи продължителни и трудни преговори. 

- Какво е влиянието на войната върху Балканите и България?

- Няма съмнение, че войната в Украйна има сериозно отражение върху страните на Балканите. Видимата част е повишената политическа активност в региона и произтичащата от военната ситуация променена геополитическа представа за Югоизточна Европа. Заплахата за мира и сигурността изведе на преден план важността на стратегическото партньорство между страните и международни и регионални организации, включително ЕС и НАТО, и нарастване на усилията за решаване на конфликти и спорове като тези между Косово и Сърбия или ситуацията в Босна и Херцеговина.

На национално ниво войната изостри дебата за собствените отбранителни способности и влиянието на Русия, въпреки че с войната влиянието й на Балканите отслабна. Увеличено бе военното присъствие в Гърция и активно бяха използвани логистичните възможности за доставки на бойна техника и оръжие от гръцките пристанища през България и Румъния.

Ако войната излезе извън границите на Украйна, България и Румъния неизбежно ще бъдат въвлечени в нея. При замразяване на конфликта регионът ни ще е обречен на дългогодишна милитаризация и напрежение в Черно море и Източното Средиземноморие. В България, Румъния, Словакия и Унгария вече бяха разположени допълнително още четири батальонни групи към съществуващите четири в Полша и Балтийските страни. 

Нека се доверяваме на здравия разум, а не на кабинетни политици, без експертен потенциал и политическа отговорност. Ако Вашингтон и Брюксел възприемеха възраженията на българските военнолюбци от типа "защо украинците не нанесат удари по цели на руска територия", отдавна да сме изпепелени от ядрени взривове. Липсата на обществена нетърпимост към дилетантщината може да струва много скъпо. На България би приличало повече да говори за преговори и мир, а не за ескалация на войната, като част от една по-устойчива Европа в един цифров, технологичен, глобализиран свят.

Със съкращения