Силата да възкръснеш

Проф. Михо СЕМКОВ

През август Българската социалистическа партия ще отбележи 125 години от своето създаване. Има нещо символично, че тя се роди на легендарния старопланински връх и като него гордо, величествено и непоклатимо устоява на всички исторически събития, бури и мълнии, които са се сипели и се сипят върху нейната могъща снага. Съдържателната стойност на нейното съществуване от създаването до ден днешен е борба - с диктатурата на експлоататорския строй, с кървавия фашизъм и за мобилизиране усилията на хората за изграждане на справедлив обществен строй. Гранитният фундамент на тази партия е пролятата кръв на хиляди пламенни борци. Затова и сега, и в бъдеще, и завинаги тя ще свети чрез хилядите си имена.
За тези, които недоумяват или се възхищават от нейната способност даже след жестоки поражения да "възкръсва от собствената си пепел", подобно на митологичната птица феникс, твърдият и категоричен отговор за безсмъртната жизнена сила на тази партия е, че тя е възприела за единствена своя цел, символ и верую социалистическия идеал. Този идеал е научно обоснован от един от гениите на човечеството - Карл Маркс. Той определя този идеал като образец за обществено, нравствено и естетическо съвършенство. С богата научна аргументация Маркс доказва не само че може, но и посочва пътищата, по които ще бъде построен нов социално справедлив строй.
Социалистическият идеал завладява умовете и сърцата на милиони хора по света - мечтатели и утописти, философи и икономисти, историци и общественици, писатели, поети, драматурзи, които мислят, пишат, предлагат и дават своя принос за превръщането на своите мечти и идеи в социален идеал за коренно преустройство на света.
През последните две хилядолетия човечеството не е създало по-велики нравствени идеали от християнството и социализма. В България светлите идеи на социализма започват да проникват само 13 години след като бяха разкъсани веригите на петвековното робство. Главна заслуга за това има Димитър Благоев - образец за мъдрост, ерудиция, достойнство, морал и нравствена чистота. Той със свои съмишленици през 1891 г. създаде Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП). На тази партия историята отреди да бъде основен двигател на обществените процеси и борбите на бедните, угнетените и експлоатираните за изграждане на по-справедлив социален строй.
За бързото и масово разпространение на социалистическите идеи в България допринася динамичното развитие на капиталистическите производствени отношения през първите десетилетия на ХХ век. Паралелно с това нараства социалното неравенство, задълбочава се пропастта между бедни и богати, както и борбата срещу това класово неравенство. За бедността, безправието и мизерията на българите допринасят и четирите опустошителни войни, които страната води през първата половина на ХХ век, както и първите диктаторски режими, които се установяват през 20-те и 40-те години на този век.
Начало на кървавата борба беше Деветоюнският преврат през 1923 г., когато беше убит и обезглавен законният министър-председател Александър Стамболийски. Последваха кървавата вакханалия по време и след Септемврийското въстание през 1923 г., хилядите убити и безследно изчезнали по време на белия терор (1925 г.) и огромният брой убити по време на антифашистката съпротива 1941-1944 г. От томовете мемоарна, историческа, художествена и документална литература става ясно, че хилядите загинали борци са извършили своя подвиг и саможертва в името на своя идеал - свобода и социална справедливост.
Огромен е приносът на българската интелигенция - поети, писатели, учени, общественици - за масовото разпространение на социалистическите идеи.
Огнен заряд внася в душите на всички страстният призив на Христо Смирненски към бойците от "Червените ескадрони":
"И когато сетний камък на обгърнатия в пламък
и разруха древен замък се отрони в пепелта,
вий слезнете от конете и земята целунете -
възцарете вечна обич, вечна правда над света."
Каква безгранична вяра в крайната победа на социалистическия идеал, и то след кървавия погром на Септемврийското въстание, звучи във финала на безсмъртната поема "Септември" на великия Гео Милев:
"Всичко писано от философи, поети -
ще се сбъдне!
- Без Бог! Без господар!
    Човешкият живот
ще бъде един безконечен възход
    - нагоре! Нагоре!
    Земята ще бъде рай -
ще бъде!"
Несъкрушима вяра в крайната победа на социалистическия идеал пронизва творчеството на безсмъртния поет Никола Вапцаров:
"За мен е ясно, както че ще съмне -
    с главите си ще счупим ледовете.
И слънцето на хоризонта
                        тъмен,
да, нашто
        ярко
            слънце
                ще просветне."
                    ("Писмо")
Трогателни са словата на Антон Попов до неговите близки само няколко часа преди разстрела му на 23 юли 1942 г. на Гарнизонното стрелбище в София: "Умирам за един нов свят, който ще огрее с такава силна светлина, с такава хубост, че моята жертва за него е нищо. Утешете се с това, че умирам за правдата, че нашите идеи ще победят."
Биха могли да се цитират поетични строфи и предсмъртни слова на още хиляди, пролели кръвта си в името на социалистическия идеал. След Девети септември техните другари, потомци и последователи организираха целия народ за реализация на мечтите им.
Невъзможно и трудно е да се опише с какви огромни усилия - интелектуални и физически, нашият народ само за четири десетилетия извърши подвиг в областта на икономиката, материалната и духовната сфера. От изостанала държава, страна на дървеното рало, Белчо и Сивушка, в края на 80-те години на ХХ век България стана индустриално-аграрна сила, която по икономическа мощ и жизнен стандарт на населението се нареди на 29-о място в света. С кооперативните блокове и големи животновъдни комплекси с пълна механизация на трудоемките производствени процеси се освободиха от тежкия физически труд огромен брой труженици. Започна да се реализира мечтата на поета:
    "Ще се радват на труда си хората
и ще се обичат като братя."
("Пролет", Никола Вапцаров)
Добре известно е на всички какво се случи след 1990 г. С престъпно безумие беше разрушена, разграбена и унищожена материално-техническата база на нашата икономика. Като зловещи паметници на безумните престъпни действия стърчат стените на стотици индустриални предприятия и аграрни стопански дворове.
Има обаче нещо, което не може да се разруши - мечтата по социалистическия идеал. Тази мечта е жива. И тя може да бъде осъществена от партията, на която е смисъл на съществуване. Тази мечта може да се постигне, ако ръководителите на всички нива на тази партия осъзнаят своята отговорност и заработят с Благоевска всеотдайност, честност и мъдрост, с Ботевски пламък, с всички сили и познания за съвременното обществено развитие.