Sic transit...

Странни неща се случват в Щатите тези дни. Големи авторитетни медии се заеха с непривична дейност. Мастити наблюдатели правят аутопсии. Установили, че нещо лошо става с империята, и трябвало да уточнят какво. Сериозното сп. "Форин афеърс" посвещава целия си последен брой на допуснатите през последните години грешки и неутешителното бъдеще на страната. Агенция Блумбърг открито предупреждава, че ужасна опасност надвисва над Америка.

Достатъчно показателно е заглавието на водещата статия във "Форин афеърс" - дълго и изчерпателно: "Какво се случи с американския век? Аутопсия на последните десетилетия от американското глобално лидерство". Както е известно, аутопсия се прави само на мъртво тяло. Тоест авторите говорят за въпросното лидерство като за мъртвец. Това, което ги хвърля в ужас, е аксиомата, върху която градят представите си за страната: тя може да съществува само ако е лидер и хегемон, иначе е обречена. Те не правят разлика между едното и другото понятие.

Още преди близо 30-ина години един от идеолозите на американското световно господство - Збигнев Бжежински, беше казал, че САЩ трябва да направят избор между лидерството и хегемонията. Смисълът беше, че за лидерство Америка трябва да има моралното право да води света с идеи и ценности. Именно те през последните години бяха разбити с политиката на "бомбена демокрация", с революциите по социалните мрежи и циничното пренебрежение към интересите и на съперниците, и на съюзниците. За да бъдат хегемон, политолози уверяваха, че Щатите трябва да са непоклатими на пиедестала на първа икономическа и военна сила. Уви, и това надмощие вече се оспорва - едното от Китай, другото от Русия.

Явно американският елит не направи избора, който Бжежински препоръчваше. Искаше едновременно и двете - и лидерство, и хегемония. Живееше с мисълта и действаше по принципа "или всичко, или нищо". Има опасност да получи второто, внушават анализаторите от страниците на "Форин афеърс". "Преди едно поколение САЩ уверено водеха света към новото хилядолетие на процъфтяване, свобода и сътрудничество. Сега светът върви към турбулентност. Как може всичко да рухне толкова бързо? Оглеждайки се назад, можем да кажем, че свличането е било неизбежно. Сега трябва да обясним как Вашингтон смята да запази добродетелната си хегемония в условията на конфликти вътре в страната и в чужбина", се казва в една от статиите. И още: "Последните години бяха период, през който САЩ прахосаха завещаните им наследство и добро име." Днес светът дълбоко се съмнява и в "добродетелността" на хегемона.

Почти всички заглавия в този брой на авторитетното списание са унищожителни: "Самоубийството на американската мощ", "Развалът на демокрацията и провалът на програмата за свобода", "Несполучливият завой на глобализацията", "Парите са вяра, Уолстрийт - рисков култ". Песимистичен е и краят на водещата статия: "Sic transit gloria mundi" ("Така преминава световната слава"). Никой от анализаторите обаче не се съмнява в "изключителността" на САЩ. А именно съзнанието за превъзходство над света поражда днешните им проблеми. В Блумбърг бившият командващ войските на САЩ и НАТО в Европа и адмирал в оставка Джеймс Ставридис дава оптимистична рецепта: САЩ трябва да са готови за война с "руско-китайския алианс, който заплашва американоцентричния свят със самото си съществуване". Би трябвало обаче да му припомним няколкото десетки въоръжени конфликти и войни, които Америка води след края на Втората световна война, и да го попитаме колко от тях са били спечелени от мощния хегемон.