Швейцария е неутрална, но въоръжена до зъби

Тук властва принципът: народът и армията са единни. Не се заблуждавайте - това не са САЩ, не е Русия, не е Израел и, да ни извини Ким Чен Ун, не е и Северна Корея.

Къде е мястото на оръжието? Няма ли да се изумите, ако ви отговорят: "В гардероба или под леглото". Изумлението може да стане пълно, ако чуете, за коя европейска страна този отговор е типичен? За Швейцария!

Отговорът може да ви учуди, но си представете държава с най-голям в света процент от населението, което е в армията. Държавата, в която 

всички мъже от 20 до 50 г. са военнослужещи 

които в буквалния смисъл на думата спят с автомат под кревата. Държавата, която след твоята 50-годишнината просто ти подарява автомат и се радва да те вижда до гроб на полигоните. Държавата, молеща се да си купиш поне пистолет (а най-добре пушка) с намаление. Държавата, способна да разгърне за 2-4 часа от 22-хилядна до 650-хиляда, а за две денонощия 1,7-милионна (!) армия, прекрасно обучена, организирана и съвсем нелошо въоръжена. (За сравнение - армията на САЩ е 1,3 млн. плюс също толкова голяма резерва, армията на Китай е 2,4 млн. плюс 1 млн. резерв).

Към това трябва да се добави, че почти цялата тази въоръжена до зъби страна, от Женева до Давос, от Цюрих до Лугано са високи планини, изровени от тунели, противоатомни убежища, оръжейни хранилища и ракетно-артилерийски опорни огневи точки, вкопани в гранита.

Швейцария не е единствената страна в света, която има кадрово-милиционерска структура. По същия принцип е изграден, например, Бундесверът, който всъщност е един огромен аналог на съветските "кадрирани" дивизии. Т.е. действа системата "малко войници + много кадрови офицери и унтерофицери + запасняци + тренировки = разгръщане само при необходимост". Разликата на швейцарската е в постигането на абсолют на идеята "народът и армията са единни".

Кадровите военни в страната са само близо 9000, предимно в авиацията. Намиращите се на служба или в запас са близо 10-15 хиляди души едновременно.

Войникът се вика за 90 дни в т.нар. Rekrutenschule - Ecole de recrue. След завършването държавата дава на боеца лично оръжие (автомат и/или пистолет) с два пълнителя, "консерва на министъра", три комплекта униформа за всички годишни сезони, оборудване, бронежилетка и каска. С всичко това той се прибира вкъщи.

Как ще го пази си е негова работа, никой няма да го проверява.

До 32 години войникът е в положение "аусцуг", до 42 "ландвер", а до 50 г. - "ландщурм". Редовият от аусцуг-а за 10 години преминава в своята част осем запаса по три седмици, ландверът - три пъти по две седмици, ландщурмът - един път за две седмици.

Щом швейцарецът навърши 51 години, него официално го уволняват от армията, взимат му пушката, пистолета и "консервата", и му подаряват оборудването и мобилизационно предписание - в случай на обща мобилизация.

Особеност на швейцарската армия е засилената подготовка на офицерите от запаса. Желаещите да станат офицери преминават през допълнително обучение - всеки ранг - приблизително общо 100 дни. От това, между другото, се възползва, за неудоволствие на работодателите (особено от Банковата асоциация), цялото началство. Говори се, че по този начин те съвсем законно бягат от жените и работата си, за да се забавляват по момчешки със стрелба. Истината обаче съвсем не е такава - службата там си е доста сурова.

Причината е по-скоро в това, че когато отидеш грамотно в запас, можеш да полежиш зад картечницата и заедно с това да поразговаряш с важни хора, вишестоящи или евентуални колеги, с полезни политици депутати или просто със съседа си. 

Никой не може да избяга от службата в армията 

съвсем никой - нито студентът, нито президентът, ако са мъже.

Швейцария не разчита единствено на патриотизма и ентусиазма на своите граждани. Родината с твърда ръка лекува липсата на гореспоменатите качества. При неявяване на повиквателна без оглед на причините - сесия, сватба, запой, отпуск - наказанието е глоба и затвор по такъв член, че нарушителят може да сложи кръст на кариерата си: никой няма да го наеме на прилична работа.

А знаете ли какъв е военният бюджет на страната със 7,5 млн. души население? Почти пет милиарда долара - близо 20% от БВП! Въоръжението е сериозно - повече от 800 танка и бронирани машини (420 "Леопард 2", 150 М-109). Дългата едва 300 км страна има 14 ескадрили с повече от 350 бойни и 120 учебни самолета, 100 хеликоптера. Паркът непрекъснато се обновява. В Швейцария не се допускат прецеденти като в американската армия пилотът да е по-млад от своя самолет.

Неподлежащото на унищожение излязло от употреба стрелково оръжие, прецизно реновирано, се продава на гражданите. Потенциална група от купувачи са жените, отстъпките за "втора ръка" са значителни, регистрацията е максимално проста, и то само за ново оръжие.

По непотвърдени данни швейцарците притежават милион и половина единици оръжие - армейско, полуавтоматично и ловно. Освен това в ръцете на населението са приблизително 2 млн. пистолети. Швейцарците са на четвърто място в света по цеви на глава от населението и на второ по процент въоръжени граждани. Регистрираните стрелкови клубове са десетки, стрелбищата - почти колкото кафенетата.

Как протича военната служба? Всъщност съвсем нелошо. Два дни в седмицата уволнение в, преведено на нашенски, "гарнизонна отпуска с преспиване". Войниците не чистят клозети, не белят картофи, не мият подове и баки, не правят уборка на казармите и прилежащите им райони. За тези дейности са наети частни фирми. Просто курорт, а не служба!

Кацата мед вече я показахме, време е за лъжичката катран. Ще започнем със същия този "курорт". Ставане в 5 ч. сутринта и след това всичко става на бегом. С малки прекъсвания - за храна и други физиологични потребности, лично време и кратки минути за отдих. През останалото време нонстоп екшън: физическа, стрелкова, бойно-приложна подготовка, самоотбрана и нападение, шофиране, технически и алпийски умения. И всичко отново. До отбоя - в 24 часа. И на другата сутрин - пак в 5.

Казват, че такова натоварване има в малко войски 

Войниците ги гонят така, че те се превръщат в Терминатори и Рамбовци.

При цялата демократичност на реда в армията няма особени проблеми с дисциплината. Просто е разработена детайлна система от парични глоби, а те са в пъти по-високи, отколкото в цивилния живот. За всяко неспазване на правилата и нарушаване на устава провинилият се ще трябва да се бръкне дълбоко в джоба си. Контролните функции се изпълняват от кадровите офицери. Решението за размера на глобата се взима от командира на подразделението. А редките криминални престъпления се разследват от военната прокуратура.

Уникалната военна система на Швейцария води началото си още в далечното Средновековие и е предпоставена от историческото развитие на страната - постоянни локални войни между кантоните и необходимостта от защита от външни врагове.

Първият военен договор между кантоните на обединена Швейцария е подписан 1798 година. Именно този документ предвижда всеобщата воинска повинност за мъжкото население. Там е записана и възможността желаещите (и материално осигурени) да се откупят от служба с доста внушителна сума в хазната на кантона. Тази привилегия е запазена и в сега действащите устави.

(По материали от чуждия печат)