Шумът от безделието

Владимир ГЕОРГИЕВ

На интернет страницата на правителствения портал strategy.bg е публикуван проект на решение на Министерския съвет за одобряване на проектозакон за изменение и допълнение на Закона за защита от шума в околната среда. Вносители са вицепремиерът Валери Симеонов и министърът на здравеопазването Кирил Ананиев. Според доклада на двамата министри се въвеждат допълнителни забрани за озвучаване с цел опазване здравето на населението от вредното въздействие на шума. Не се транспонират норми на европейското право, просто у нас вредата от шума внезапно е нараснала и това налага правителството и парламентът да вземат спешни мерки точно в тази област. Обезлюдяването би трябвало да намали шума. Населението у нас катастрофално намалява, но управляващите очевидно смятат, че останалата част от него трябва да бъде предпазена ако не от друго, поне от шума. Затова можем да предположим, че борбата с шума е най-значимата правителствена крачка в сферата на здравеопазването и демографията. И вероятно - единствената.
Миналата година мнозина одобриха похода на Валери Симеонов към Черноморието. Какво се случи? Било шумно в Слънчев бряг и затова хотелиерите негодували. И част от туристите, и част от кръчмарите. Да предположим, че е вярно. Че най-големият ни летен курорт е заразен с шум. Че там има прекалено много проститутки. Че там се продава повече дрога, отколкото вероятно се отчита на нелегалния пазар. Кой в държавата трябва да вземе мерки, за да се преустановят тази нарушения? Не е ли полицията? Не са ли санитарните власти? Не е ли общината? Не е ли Комисията за защита на потребителите? Не са ли данъчните власти? Не е ли прокуратурата?
След като еднолично, несъгласувано, военачалнически вицепремиерът взема мерки, значи всички останали органи или не са си вършили работата, както трябва, или са били елемент от нарушенията. И ето го спора: Симеонов върна държавата в комплекса, казват едни. На Симеонов не му е работа да върши това, казват други.
И едните, и другите не са прави. Симеонов не е нито държавата, нито законът, за да се идентифицира с тях, да ги връща или да ги ознаменува. Но му е работа - той е държавник и е нормално да следи за законността в страната и да се грижи за реда и спокойствието на гражданите. Проблемът е, че вместо да събере всички контролни и отговорни органи, призвани да се грижат за реда по Черноморието, той тръгва сам като Робокоп да налага закона. Така не се прави. Това е фатмашки популизъм. След като си тръгне, след време пак ще е същото.
Но ако държавата беше придобила самочувствие, сила и усещане, че властта й е обезпечена, щеше да е различно. Всеки служител щеше да знае, че ако си върши работата съвестно, ще получи подкрепата на началниците си, а те - на по-големите. Така законът щеше да се впие в корените на контролната система и в крайна сметка нарушителите щяха да се почувстват натясно. Така работи законът - отдолу нагоре.
Нищо подобно не стана с популистките изцепки на вицепремиера. На всичкото отгоре този рязък замах с властта във въздуха не бил съгласуван с ресорната министърка на туризма. Така тя също разбра, че нейната власт не струва нищо. Функциите й може по всяко време да бъдат иззети от вицепремиера по икономическата политика, който й е пряк началник.
Но този вицепремиер отговаря и за демографската политика.
Там няма място за патриотарски фетиш и популистки очарования. България е с най-лоши демографски показатели в Европа. За 27 години сме изгубили около 1/3 от населението. След 20 години осигурителната и пенсионната система ще рухнат, а работещите в страната хора едва ще знаят български. Катастрофа. Всяка минута загубено време е крачка към тази национална трагедия. Вместо това вицепремиерът патриот веднага след Слънчев бряг, доволен от постигнатото, хукна в Украйна, за да получи като подарък бастуна на Ботьо Петков, бащата на Христо Ботев. После, щастлив, доволен и окрилен от себе си, го показа шумно на брифинг в Министерския съвет.
А като дойде зимата, хукна към зимните курорти, за да да се бори с планинското озвучаване. Родолюбива работа.
Не че е лошо. Но... защо е този шум?
И кажете тогава, моля, къде са политиките, къде е държавността, за да одобряваме проявленията на Симеонов и на симеоновщината? Ако следваше определена политика, действията му щяха да бъдат разбираеми, оправдани и вероятно - поощрявани. Нищо такова! Занимава се с патриотични игри и по никакъв начин не възражда нито икономиката, нито родителския инстинкт у българите. Ако спешно заплатите и пенсиите в България не бъдат увеличени поне двойно, още стотици хиляди млади, здрави и образовани българи ще напуснат страната в близките три-четири години. Нима това не е трагедия? И нима тази трагедия не е по-голяма от шума на Слънчев бряг?