Щом и бедите не ни обединяват...

Що за хора сме, щом и бедите не ни обединяват? Може ли в тежки, тягостни, извънредно трудни житейски мигове да не проявяваме съчувствие? Какъв е моралът ни, като в душите ни се е вселил дяволът и той властва над нас? Щом злобата, завистта командват деянията и чувствата ни, не можем да чакаме нищо добро от днешния човек "венец на природата". На какво сме се превърнали, щом завиждаме на човешкото страдание! То даже е трудно да се определи такова позорно и мерзко поведение на хората, злорадствали по повод заболяването и смъртта на Димитър Цонев - чаровен и обичан телевизионер. Той ще остане в съзнанието и душите на деца и възрастни, защото излъчваше светлина, ведро настроение и доброта. И деянията му показваха отлична професионална подготовка. А какво ще остане от злобните и неграмотни "форумци"? Жалко, много жалко за тях! Защото злобата трови преди всичко тях. Тя загрозява човека. Лошото настроение се отразява и на здравословното им състояние. Толкова болести идват от недоволство, от ниско самочувствие, от неудовлетвореност. Те разяждат душите и тровят плътта ни. Вярно е, че животът ни днес е труден, но ще стане ли по-лек, ако сме зли и намръщени, ако само роптаем, а не правим нищо, за да го променим?
Отзивчивостта и съчувствието ще ни направят по-добри не само към близките и околните, но те ще променят и нас. Животът е така устроен, че днес доброто и злото са при едни, а утре могат да дойдат при нас. Затова трябва да умеем да виждаме и чувстваме не само с нашите сетива, но и със сетивата на другите хора. Душите ни трябва да се сливат с душите на радващите се и с тези, които страдат.
Миналата седмица стотици италианци  пострадаха жестоко. Загубиха близките си, останаха без домове. Това е голяма човешка трагедия, причинена от природата. Заличени бяха исторически и културни ценности. Все по-чести стават природните катаклизми, които причиняват човешки жертви, обществени загуби. Радостта човек леко преживява сам, но нали най-важното е да сме заедно и в бедите? Споделена мъка - половин мъка. Така гласи човешката мъдрост.
Ще оставим ли душите си на дявола? Ще потулим ли светлината у нас? Колко често днес се срещаме с безразличието, с грубостта и жестокостта на хората около нас! Огледайте се в превозните средства. Единици са ведрите, спокойни и приятни физиономии. Повечето от нас са намръщени, лицата, поведението им са такива, че сякаш са обвити в бодлива и непристъпна броня. Трудно се заговаря такъв неприветлив човек. Той не реагира при беда, остава равнодушен или пък е готов да прояви агресия. Ние приличаме на плодовете на питомните кестени, преди да съзреят и да излязат от грубата си и бодлива обвивка. Вкусното съдържание на кестена е скрито под тази защитна обвивка. Така е и с нас, хората. Заспали и забравени са в нашите сърца усмивките, добротата, любезността, шеговитите и ободряващи думи. А тези добродетели ще ни направят по-красиви, по-приятни и ще улеснят живота ни. Затова, мили сънародници, да се поспрем в тази неправилна посока. Да огледаме себе си, да видим с добри очи всичко около нас и да се променим! Няма да загубим, ще спечелим, ако станем по-добри един към друг, ако можем да си прощаваме и да се разбираме! Да си съчувстваме и да си помагаме! Защото ясно е, че не вървим на добро, ако и бедите не ни обединяват.