"Ще стана безработен, като татко"

Много от младите хора в Германия не вярват, че ще им се удаде да постигнат по-големи професионални успехи от родителите си. "Когато порасна, ще получавам помощи за безработни като татко", казват деца, запитани какви биха искали да станат, когато пораснат. 55 процента от хората под 30 години, които са от по-ниските социални слоеве, са убедени, че индивидуалните им усилия няма да помогнат - те смятат, че средата, в която са израснали, е като камък на шията, от който е почти невъзможно да се освободиш. Съвсем различно изглеждат нещата в Швеция, например - там 86 процента от младите са убедени, че усилията им ще бъдат възнаградени. Данните са от сравнително проучване на демоскопския институт "Аленсбах", предназначено да установи дали за децата са гарантирани еднакви шансове.

У дома или на ясла?

И германците, и шведите са единодушни, че ранното стимулиране на способностите на децата е решаващо за по-нататъшния им успех. По въпроса за вида на това насърчаване обаче мненията се разделят. Докато в Германия родителите по-скоро отхвърлят детската ясла и предпочитат да отглеждат в първите три години децата си у дома, шведските родители са убедени, че децата само печелят, ако по-рано тръгнат на ясла или градина.

В Швеция 99 процента от 2-годишните посещават ясли, докато в Германия само половината се възползват от услугите на детските заведения. При това има и значителни различия между източната и западната част на Германия - в новитe (източните) федерални провинции важи по-скоро "шведският модел". Там само 21 процента от родителите не желаят детето им да ходи на ясла, докато в старите провинции на това мнение са цели 52 процента.

Авторите на проучването са изумени от т. нар. "фатализъм на статута", който очевидно се споделя от много млади хора в Германия. Причините за това, че децата не успяват да напреднат повече от родителите си, трябва да се търсят най-вече в образователната система. В тази връзка социоложката Юта Алмендингер апелира за извършването на реформа в училищната система, която да започне от обучението на учителите. Те би трябвало да са в състояние да работят с хетерогенни групи ученици и да насърчават способностите на всяко дете индивидуално. Родителите от своя страна протестират срещу сегашния вид атестация на децата - още в пети клас въз основа на оценките се определя кой може продължи в гимназия и кой - не. А това определено е твърде рано за селекция.

Каквито родителите, такива и децата?

Германските и шведските родители имат различни представи за насърчаването на децата. Както сочат резултатите от проучването, две трети от германските родители се чувстват отговорни за успехите на детето си в клас. Докато в Швеция това важи за по-малко от една трета от родителите. Там на държавата са предоставени много по-големи права в това отношение. В Германия ефектът е, че развитието на децата в училище е в голяма степен повлияно от родителите. И, естествено, родителите от по-горната класа отправят много по-високи изисквания към своите чеда, отколкото майките и бащите от по-ниските слоеве.