05 Юни 2025четвъртък11:46 ч.

Ще спасят ли санкциите еврото?

Европа със закъснение се договори да ограничи бюджетния дефицит

/ брой: 284

автор:Галина Младенова

visibility 2250

Наричаха срещата в Брюксел на лидерите на държавите от ЕС "въпрос на живот и смърт". От този форум се очакваха съдбоносни за бъдещето на общността решения. "Очевидци сме на фундаментални промени в икономическия и геополитическия ред и Европа се нуждае от това да напредва заедно или да поеме риска от разпадане", предупреди в навечерието на срещата председателят на Еврокомисията Жозе Барозу.
Е, стана ясно, че поне засега Евросъюзът няма да се разпадне (само съдбата на Великобритания остава съмнителна в общото европейско бъдеще). Ще оцелее ли обаче еврото?
"Грандиозните решения", предложени от германско-френския тандем, се оказаха не толкова "величествени". Предложеното и принципно прието от всички евродържави без Великобритания цели затягане на фискалната дисциплина в еврозоната. Страните се споразумяха дефицитът на бюджета да бъде ограничен на нивото 0,5% от БВП. Досега таванът на дефицита в ЕС беше 3 на сто. По отношение на действащите държави в еврозоната това ограничение имаше само препоръчителен характер, санкции не бяха предвидени. Новото споразумение обаче предвижда автоматично налагане на санкции.
Очаква се новият лимит да започне да действа от март 2012-а, когато всички споразумели се държави го подпишат. Има ли обаче шанс тази договореност да проработи? През 2011 г. и в бюджетните планове за 2012-а повечето страни от ЕС и всички членки на еврозоната предвиждат дефицит, значително по-голям от половин процент. Ще успеят ли санкциите да наложат строга фискална дисциплина? Или дълговата криза, изправила редица държави от еврозоната пред банкрут, ще продължи да души целия Евросъюз? Да не забравяме, че в Италия и Гърция държавният дълг надвишава 100% от БВП, което е далеч над определените от споразумението 60 на сто.
Експертите са убедени, че кризата в еврозоната на практика е била неизбежна, тъй като още от началото тя е била конструирана с дефект. Силните в Европа много искаха да управляват Стария континент като едно цяло. В същото време самите те не позволяваха по никакъв начин да бъдат подлагани на какъвто и да било наднационален контрол. Точно това се оказа гибелно за големия европейски проект. Та нали именно Германия и Франция, още преди дори да замирише на криза, станаха нарушители на Маастрихтските критерии, чиято цел беше поддържане на стабилността на еврото. Първите, които надвишиха лимита от 3 процента от БВП, бяха именно Берлин и Париж.
Дали сегашните опити ще се окажат по-сполучливи? А и има ли време? В Брюксел лидерите на страните членки на ЕС се договориха да се ограничи размерът на Европейския фонд за финансова стабилност, чиято цел е борбата с кризата, до 500 милиарда евро. Това обаче е доста по-малко от необходимия един трилион. Определената сума ще е явно недостатъчна, за да повярват инвеститорите във възможността за спасяване на Италия, Испания, Португалия и европейската банкова система от средства на фонда. Само на Рим през 2012 г. ще му се наложи да заеме около 400 милиарда евро. Засега се знае, че от тази сума МВФ може да предостави най-много 100 милиарда. Ясно е, че на Европа не й стигат парите.
Казано по-простичко, решенията, приети на 9-и в Брюксел, може и наистина да са грандиозни, но едва ли ще решат днешните проблеми на затъналите европейски държави. Тези решения трябваше да бъдат взети още преди няколко години, и тогава днес нямаше да се чудим ще оцелее ли еврото, а и целият Европейски съюз. Засега обаче политиците ни предлагат само реанимация, при това закъсняла, а не лечение на болния.
Кризата в еврозоната е не просто скандал с една наднационална валута. Това е "криза на европейския път", на онази грандиозна идея, която съвсем доскоро беше голяма мечта за много хора от различни страни. Щастието изглеждаше толкова възможно, беше кристално ясно къде искаме да сме.
Това, че половин милиард души се обединиха в един общ Европейски съюз, а 65 на сто от тях ползват обща валута, е едно от величайшите постижения в историята. Само след няколко кризисни години обаче от тази прекрасна яснота не остана почти нищо.
Днес Старият континент е изправен пред огромни предизвикателства, няма съмнение, че предстоят промени. Необходими са обаче смели, ясни и перспективни решения. Време е Европа сериозно да помисли за бъдещето на Европейския съюз.

България е готова да приеме еврото от 1 януари 2026 г.

автор:Дума

visibility 92

/ брой: 100

Иван Иванов оглави Държавната агенция за бежанците

автор:Дума

visibility 89

/ брой: 100

Борбата с насилието е водещ приоритет за кабинета

автор:Дума

visibility 84

/ брой: 100

Назначават още 220 чиновници в агроминистерството и ДФЗ

автор:Дума

visibility 86

/ брой: 100

Нови изисквания за телефоните в ЕС в сила от 20 юни

автор:Дума

visibility 87

/ брой: 100

България защити странджанския билков чай за пазара на ЕС

автор:Дума

visibility 95

/ брой: 100

Пчелари настояват да се намали интервалът за пръскания

автор:Дума

visibility 86

/ брой: 100

ЕС отлага мерки срещу Букурещ заради дефицита

автор:Дума

visibility 84

/ брой: 100

НАТО планира засилване на военната си мощ

автор:Дума

visibility 85

/ брой: 100

Мелони и Макрон преодоляха различията

автор:Дума

visibility 83

/ брой: 100

Накратко

автор:Дума

visibility 72

/ брой: 100

Непростимо

автор:Александър Симов

visibility 66

/ брой: 100

Нелеп пиар

visibility 81

/ брой: 100

Рестарт - тук и сега

автор:Дума

visibility 78

/ брой: 100

"Локалите" - насилници без кауза

автор:Юлия Кулинска

visibility 84

/ брой: 100

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ