Ще се върне ли българинът при земята?

На 27 април 2017 г. Европарламентът прие Резолюция относно актуалното състояние на концентрацията на земеделски земи в ЕС и как да се улесни достъпът на земеделските стопани до земята. Резолюцията е подготвена въз основа на доклад (със същото заглавие) на Комисията по земеделие и развитие на селските райони, наброяваща 44 евродепутати. България има 18 евродепутати от различни партии, гласували резолюцията. Нашата общественост и различните власти така и не усетиха, че те се тревожат заедно с ЕС за прекомерната концентрация на земеделска земя у нас било като собственост, било като ползване. Ако се тревожеха, щеше да се чуе по време на извънредния парламентарен контрол, посветен на поземлените отношения (19.09.2017 г.). Тази тревога и досега не се усеща в МЗХГ, тъй като липсва в Анализа на нормативната регулация на обществените отношения в земеползването, внесен в парламента от министър Румен Порожанов в началото на т.г. Исканата от НС стратегия за управление и развитие на поземлената собственост в България все още не е депозирана. Дали натоварената от министъра с тази задача група не може или не иска да я разработи, не е известно.
Сигурен съм, че НС, МС, МЗХГ са получили резолюцията на ЕП. Тя съдържа 42 точки, като във всяка е посочено какво ще допринесе за

намаляване на прекомерната концентрация

на земеделска земя като собственост и ползване, и улесняване на достъпа на земеделските стопани до земята. Резолюцията посочва, че описаните проблеми за земеделската земя често се отнасят и за горите, и за рибните стопанства, поради което те трябва да се решават с подобна спешност. По критериите и клаузите на резолюцията е необходимо МЗХГ да направи оценка на съществуващото законодателство, изводи и предложения за следващото. С това решение ЕП на практика е направил рамката, по която трябва да се разработи Стратегията за управление и развитие на поземлената собственост в България, а след това и законодателството.
Нямам намерение и възможност, а и не е необходимо да коментирам подробно резолюцията на ЕП. Нека това направи изпълнителната власт и въз основа на нея да предложи на НС стратегия за бъдещо законодателство за поземлените отношения . Ще подчертая няколко основни момента.
* Още в началото се посочва, че управлението на земята е отговорност на всяка държава членка на ЕС и се призовават страните в своите политики да положат по-големи грижи за опазването и управлението за земеделската земя и търговията с нея.
* Призовават се държавите членки да съсредоточат своите политики за земеползване върху използването на съществуващите инструменти с цел поддържане в целия ЕС на земеделски модел, основаващ се на семейното селско стопанство. Така ли е у нас? За близо 30 години не можахме да прочетем, а камо ли да научим и приложим

урока на семейното земеделие

* Страните членки следва редовно да обменят помежду си и с комисията информация за националното законодателство, свързано със земите и с промените в земеползването, и по-специално при спекулативни купувания на земя. Едва ли можем да се похвалим, че при нашето законодателство сме ползвали опита на някоя водеща в земеделието страна.
* Поземлената политика на държавите трябва да осигури широко, справедливо и равноправно разпределение на собствеността върху земята и на достъп до земя, както и да гарантира статута на земеделския стопански арендатор. Резолюцията обръща внимание на важната социална функция на притежанието и управлението на земята за следващите поколения. Намаляването на земеделските стопанства води до срив на европейското дребно селско стопанство и до упадък на селските райони, както и до структурни промени, които са нежелани за обществото като цяло.
* С цел постигане на целите на ОСП държавите да дават приоритет на малките и средните местни производители, на новите участници и младите земеделски стопани. Гарантиране на равен достъп на половете при придобиване и арендуване на земеделска земя, поощряване на малките семейни земеделски стопанства и устойчивите методи на производство.
* Резолюцията призовава държавите да предприемат инициативи за развитие на градското земеделие. Известно е състоянието на земеделието около София и другите големи градове. Някой да е чул градска управа да е разглеждала състоянието на този отрасъл, а камо ли да е предприела нещо?
* Няколко от разпоредбите и препоръките се отнасят за търговията със земеделска земя. При нас тя е оставена на пазарната стихия. Купува богатият, силният, алчният. Подчертана е необходимостта от създаване на институции с държавно участие и публичен надзор на управление на земята. Ограничаване на правото на закупуване за земя от юридически лица; сделките, свързани със земеделска земя, да бъдат предмет на предварителна процедура и др. подробности, които са изключително важни за нас. И тук се препоръчва използване на инструменти за регулиране пазара на земя, които вече се прилагат успешно в някои държави членки.
* Ще цитирам дословно т.23 от резолюцията: "Националните съдебни системи да защитават правата на всички страни с оглед на нередности с договори за аренда, както и националните органи следва да вземат мерки, за да отстранят пропуските в действащото национално законодателство, които позволяват злоупотреби с договорите." Известно е състоянието у нас - МЗХГ, МС и НС бягат от

злополучния Закон за арендата

в земеделието. В последния анализ на нормативната регулация на обществените отношения в земеползването той не съществува. ЕП ли трябва да ни каже, че трябва да вземем мерки?
* Не по-малко валидна за нас е разпоредбата на т.37: "... на земеделската земя да се предостави специална защита, която да позволи на държавите членки, в координация с местните органи на властта и организациите на земеделските стопани, да регулират продажбата, използването и отдаването под аренда на земеделска земя с цел да се гарантира производствената сигурност в съответствие с Договора за ЕС и съдебната практика на съда на ЕС по отношение на владението на земя, четирите основни свободи в ЕС и на обществения интерес." Тази разпоредба ясно говори колко важна законодателна дейност ни предстои, за да бъдем в крак с Европа.
* Други разпоредби препоръчват на държавите членки да направят целеви преглед на национално равнище на настоящата ОСП с цел да се установят нежелателните й въздействия върху концентрацията на собственост и ползване на земя. ЕК по време на разработването на ОСП след 2020 г. да поддържа мерки за борба срещу концентрацията на земеделска земя и да разработи допълнителни мерки за подкрепа на микро, малките и средните предприятия.
* Много от разпоредбите са отправени към ЕК: събиране на информация за равнището на концентрация и владеене на земеделска земя; покупните цени и цените на арендата; създаване на оперативна група на високо равнище, която да проучи въздействието на политическите мерки, предприети от ЕС и държавите членки, върху конкуренцията на земя и селскостопанското производство, и да анализира рисковете, които концентрацията на земя поражда за доставките на храна, заетостта, околната среда, качеството на почвите и развитието на селските райони. Тези разпоредби показват, че приетата резолюция не е пожелание и нейното изпълнение

ще бъде подложено на контрол

Всички текстове на резолюцията са насочени към намаляване на концентрацията на земя като собственост и ползване. Дебело в подчертана ролята на държавите членки в този процес.
Докато четох доклада на Комисията по земеделие и развитие на селските райони и резолюцията на ЕП, в мен възникнаха допълнителни размисли:
* Как евродепутатът Мария Нойхл е успяла да подготви доклад по проблем, отнасящ се за целия ЕС. Тя е изложила над 40 аргумента за бедата от прекомерната концентрация на земеделска земя и ги е превърнала в проекторазпоредби. Заслужава похвала и уважение. Не по-малко е учудването ми, че комисията е приела доклада - 34 за, 6 против и 2 въздържали се. С козметични поправки ЕП е приел резолюцията. Не мога да си представя, че наш депутат от българската парламентарна комисия по земеделие ще се заеме с подготовката на подобен доклад. Ако го направи, но не е от управляващото мнозинство, материалът няма да бъде приет и трудът му ще отиде на халос. Примери много.
* Често МЗХГ и парламентът отхвърлят разумни предложения, отнасящи се до решаване на проблем, свързан със земеделието, под предлог, че разпоредбите на ЕС не разрешават или предложението им противоречи. Показателно е отношението към настоящата резолюция на ЕП. Тя отлежава вече близо година в нашите власти, без да се вземе отношение към нея и да се набележат мерки за нейното изпълнение. А се отнася главно за нас и за още 2-3 страни членки. Освен това, тя е продължение на други 4 доклада, третиращи тревожната концентрация на земя. Ние и за тях нищо не знаем. С това отношение допринасяме за лошото име на ЕС, което той не заслужава, поне що се отнася за земеделието.
* През юни българският министър на земеделието ще има неформална среща с колегите си от страните членки на ЕС. Не знам какъв ще е дневният ред. Добре е да отчетем нашите успехи в производството на зърно и маслодайни семена, на лавандулуво масло. В същото време да посочим нашите слабости - монокултурно земеделие, износ на суровини и внос на огромни количества мляко, месо и техните производни, на плодове и зеленчуци. От декар земеделска площ получаваме най-малко общ доход. Да потърсим тяхната помощ за законодателството за поземлените отношения, което предстои да бъде изготвено от МЗХГ и прието от НС. Конкретна помощ и обмяна на опит ще ни бъде нужна и при изпълнение на резолюцията на ЕП.