31 Юли 2021събота00:10 ч.

Глобус

Ще се талибанизира ли пак Афганистан?

Великите сили не успяха да се наложат над една от най-изостаналите държави, но нов ислямски халифат едва ли ще се пръкне от нея

/ брой: 137

автор:Юри Михалков

visibility 534

Светът се фокусира още по-плътно върху Афганистан след като там, на фона на изтеглянето на американските части, радикалното ислямистко движение "Талибан" мина в настъпление срещу централната власт в Кабул и по различни сведения вече контролира от една до две трети от територията на страната. Опасенията на международната общност, включително и на част от мюсюлманския й сегмент, е да не се пръкне в Афганистан един нов "Ислямски халифат", както и да не разцъфти наркотърговията с опиум.

На политическата сцена религиозното движение "Талибан" се появи през 1992 година. Тогава в нов етап навлезе гражданската война в страната, която бе започнала още пред 1974 г., а продължава и до днес. Това е три години след изтеглянето на съветските войски от Афганистан. Властта бе в ръцете на моджахедините ("борци за вярата"), които цяло десетилетие бяха воювали срещу съветския контингент и просъветското правителство в Кабул, но сега бяха започнали междуособици помежду си в стремежа да грабнат повече ползи и влияние. Те изповядваха различи разновидности на сунитския ислям, а и бяха от различни, често враждуващи, племенно-етнически общности. Най-значими от тях бяха на пущуните, чието лидерство бе оспорвано от населяващите северните райони таджики и узбеки. Тяхното обединение Северен съюз също бе част от "борците за вярата", но сега бе обърнало оръжие срещу пущунските, другите "борци за вярата". Тази вътрешноафганистанска война не бе по вкуса на надъханите талибани, които изповядваха единен Афганистан под знамето на исляма. Те подеха военни действия срещу раздробените и вече деморализирани редици на моджахедините и през 1996 г. влязоха в Кабул.

Като етнос талибаните са пущуни и в превод от езика пущу тази дума означава "студенти, ученици в медресата". И наистина това бяха млади хора, изучавали Корана в пакистанските медресета по време на войната в страната им през 80-те години. Тяхната цел е ислямски Афганистан, основан на законите на шериата. Те обаче изповядват исляма от най-ранния му, най-крайния и едва ли не "най-пещерен вариант".

Любопитният куриоз на Афганистан е, че неговата еднообразна и неблагоприятна природа е побрала едно всъщност многонационално общество. Населението ѝ се състои от 14 големи етнически общности, принадлежащи към различни езикови семейства: ирански, тюркски и други. Най-голяма етническа общност са племето пущуни, които са 50% от населението на страната и са смятани за нейния гръбнак. Повече ръководители на страната са били пущуни, включително последните президенти Хамид Карзай и Ашраф Гани. Още по-голяма пущунска общност живее в съседен Пакистан и фактически в пущунските територии почти липсва граница между двете държави. Пущуните са най-големият народ в света с родово-племенна структура. Според сведенията те наброяват 60 големи племена, разделени от около 400 рода. Втората по население етническа група е таджикската (23%), следват хазарейската (10%), узбекската (9%), а аймаките, туркмените и белуджите са по-малки етнически групи.

Понеже бяха млади, талибаните бяха сляпо вдъхновени, първосигнално динамични и  непримиримо праволинейни. А понеже бяха и пущуни, това им осигуряваше популярността. Те моментално провъзгласиха Афганистан за ислямско емирство, което обаче бе признато само от Пакистан, ОАЕ и Саудитска Арабия.

Петте години на управлението им 1996-2001 г. не просто разкриха уродливите им ценности, но ще останат като един от най-мракобесните не само за Афганистан, но и за целия мюсюлмански свят. Светът остана потресен от новините за деянията на учениците от пакистанските медресета. Те бяха наредили на мъжете да си пуснат бради, момчетата да сложат тюрбани, а жените плътно да се покрият с бурки. На жените се забраняваше козметиката, украшенията, да говорят, ако не са питани, да поглеждат мъж в очите, да се смеят на обществено място. За ходене на работа или на училище и дума не може да става. Отделно талибаните забраниха пеенето, танците, пускането на хвърчила, писането на книги, гледането на филми. За най-малкото провинение наказваха с жестокости и смърт. Според сведенията мъже с кирки се тълпели в разрушения исторически музей в Кабул и разбивали на парчета статуите от предислямската епоха. Талибанският режим взриви и прочутите Бамиански статуи на Буда. Картините от учрежденията били нарязвани с бръсначи. Телевизорите били разбивани с ритници. С изключение на корана книгите се изгаряли на клади. По улиците патрулите дебнели за лица без брада и мустаци и за наказание ги разкървавяли с остриета.

Режимът обаче извърши геополитическата грешка

да приюти Осама бин Ладен и терористичната му мрежа "Ал Кайда", които стояха зад зловещите атентати в Ню Йорк и Вашингтон на 11 септември 2001 година.

Така САЩ, подобно на СССР през 1979 г., се видяха принудени да нахлуят в Афганистан, за да ликвидират заплахата "Ал Кайда" и нейния лидер. Това стана на 7 октомври 2001 г. като военна операция на коалиция от държави, водена от САЩ. Във войната срещу талибаните се включиха общо близо 130 000 военни от 41 държави, като повече от тях бяха съюзниците на САЩ от НАТО, включително и български контингент. Срещу талибаните воюваха и таджикско-узбекските афганистанци от "Северния съюз".

Свикнали обаче на партизански, а не класически военни действия, талибаните и съюзните им сили от Пакистан и Узбекистан нямаше как да удържат на такава мощна транснационална сила и за броени месеци бяха разбити. Те минаха в нелегалност в отдалечените и труднодостъпни планински райони, намериха убежище и при сродните им пущуни в Пакистан.

Управлението на страната мина в ръцете на антиталибански сили (включително пущуни), подкрепяни от САЩ и Запада, които се опитаха да изградят един нов и стабилен Афганистан със силна централна власт и дееспособна армия. Този процес обаче продължава и до днес, което показва, че най-вероятно е провален. В същото време едва през 2011 г. бе постигната целта на американската война в Афганистан: именно тогава при спецоперация бе убит Осама бин Ладен, макар и в Пакистан, а не в Афганистан.

Възстановили се за няколко години, талибаните надигнаха глава. Съчетавайки военни нападения с терористична война, те поеха контрола върху значителна част от провинцията и увеличаваха жертвите на международната коалиция. Постепенно ставаше ясно, че войната в Афганистан не може да бъде победоносна и след ликвидирането на Бин Ладен продължаването й ставаше безсмислено. През 2015 г. основните сили на НАТО бяха изведени от страната, където остана 13-хиляден контингент в подкрепа на правителството. 

И така, безславно и с поражение завърши най-дългата (цели 20 години) война на САЩ в Афганистан. Сравненията с 10-годишната война на Съветския съюз в тази страна стават неизбежни. 

В тази сравнения има и прилики, и разлики. 

Приликите са, че както СССР в края на 70-те години, така и САЩ през 2001 г. видяха афганистански заплахи за сигурността си. През 1979 г. Москва прати спецчаст да свали уж съмишленика социалист Хафизула Амин и обкръжението му от управляващата тогава Народно-демократична партия на Афганистан (НДПА), защото бе засякла техни контакти с ЦРУ. Нямаше как тя да допусне появата на американски ракети до границите си, затова съдейства Амин да бъде сменен с лидера на конкурентното крило в НДПА Бабрал Кармал, а след това да изпрати по негова молба ограничен 100-хиляден контингент, за да наложи управлението му. САЩ пък влязоха в Афганистан, за да ликвидират международния терорист №1 Бин Ладен, който бе организирал избиването на толкова много американци на тяхна територия хора в мирно време и еднократно, колкото когато не се е случвало в историята на САЩ.

Другата прилика е идеологическа и е свързана не толкова със сигурността на СССР и САЩ, колкото с интересите им за влияние. Съветският съюз бе амбициран да напрани от Афганистан една социалистическа светска държава по подобие на мюсюлманските му републики от Средна Азия, а САЩ - в демократична държава. Провалът на тези усилия също минава към графата на приликите.

Оттам насетне са разликите. Москва се усети по-бързо да се изтегли, на десетата година, докато на Вашингтон му трябваше още едно десетилетие, за да проумее, че води провалена война. Съветската страна  обаче се усети по-бързо, защото загубите ѝ бяха доста по-големи (втората разлика): 14 453 убити и 53 753 ранени. Докато САЩ за 20 години война отчетоха 2401 убити и 20 067 ранени.

В същото време съветските загуби нямаше как да не са по-големи, защото през 1979-1989 г. срещу съюза Москва-Кабул воюваше цяла международна коалиция в лицето на САЩ, Запада, консервативните ислямски държави, че и Китай (третата разлика). Всички те подкрепяха моджахедините военно, финансово, политически и дипломатически. СССР започна да понася загуби от 1986 г., когато САЩ въоръжиха моджахедините с преносимите ракети "Стингер", които всъщност неутрализира съветското бойно превъзходство по въздуха и така обърнаха хода на войната.

Докато в американската кампания в Афганистан, руската страна бе неутрална и не подпомагаше талибаните. За разлика от Москва Америка загуби войната в Афганистан от самите талибани, без помощ за тях от чужбина. В този смисъл загубата на САЩ изглежда далеч по-пораженческа от съветското изтегляне (последната разлика). Не случайно Москва изтегли последната си част през февруари 1989 г. като на парад, пред очите на целия свят, докато САЩ го правят тихомълком и нощем.

Има обаче и чисто цивилизационни причини за провала 

на две от великите сили в Афганистан. Според сведенията персийската дума "афган" се превежда като "мълчание", "безмълвие". Тюркската пък дума ауган (афган) се превежда като "скрил се", "напуснал", "отишъл си". И наистина труднопроходимата планинска територия предразполага към изолиране, консервиране и отчужденост. Известно е, че Афганистан спада към най-изостаналите държави. Независимо от общуването в хода на историята с доста по-развити цивилизации, тамошното общество остава "безмълвно" за тях, "скрива се" от техния полезен опит. И не си дава примитивния ислям, не се отказва и от битови традиции, немалко от които са направо "пещерни" (да се яде на земята и с ръце). В този смисъл Афганистан е "неопитомяем" дори в сравнение с мюсюлманските държави, които са се цивилизовали при общуването с по-развити от тях центрове.

Но тази "характеропатия" има и своите плюсове. Така или иначе в различни епохи три велики сили като Британската империя, СССР и сега САЩ са се проваляли в усилията си да завоюват или да наложат волята си над тази страна. Абсурдът е, че Афганистан е отстоявал независимостта си не на последно място и заради тази своя "неопитомяемост", заради буквално генетичното отхвърляне на чуждото, дори то да носи напредък. 

В момента обстановката в Афганистан е противоречива, без категорични признаци кой ще надделее. "Редовно пътувам в Афганистан и виждам, че по-голямата маст от страната вече е минала под контрола на талибаните. Те могат спокойно да вземат целия север на страната. Правителствените войски просто ще капитулират", това сподели руският ветеран от афганистанската война Ренат Шафиков, цитиран в руски медии.

Но има и противоположни мнения. Пред агенция РИА Новости спецпредставителят на руския президент за Афганистан Замир Кабулов твърди, че талибаните нямат капацитета да завземат и задържат 34-те административни центрове, да не говорим и за столицата. Според него те не се стремят да контролират цялата територия на страната, защото "разбират, че това е невъзможно".

Освен това талибаните не са вече онези праволинейни фанатици от 90-те години и следващото десетилетие, повечето от които бяха убити. Те преговаряха със САЩ, водят диалог и с правителството в Кабул, техни висши представители посетиха наскоро и Москва, където бяха призовани за сформиране на коалиционно преходно правителство. Руският политолог Владислав Зайцев от Московския държавен университет обясни пред ТАСС, че талибаните са извършили някои корекции в идеологията си: макар да са оставили "връщането към истинския ислям", "те вече не провъзгласяват радикалната строгост на нормите на шериата", "дори казват, че възнамеряват да изградят свободно ислямско общество и твърдят, че ще бъдат предоставени права на жените".

Нови неща има и във външнополитическата им концепция 

Те нямат амбицията да интернационализират "чистия ислям" и се дистанцират от "Ал Кайда" и "Ислямска държава". Очевидно са си взели поука от грешката с приютяването на Осама бин Ладен. По думите на Кабулов, те са дали на Москва гаранции на най-високо ниво, че територията на Афганистан няма да се използва срещу трети страни, включително срещу Русия и държавите от Централна Азия.

И все пак рискове, свързани с тях, има. Според експертни оценки в Русия, от талибаните няма да се пръкне ислямски халифат. Но движението е нееднородно и нищо чудно утре от него да се отцепят терористични групировки, които ще се насочат срещу Таджикистан, Киргизстан или Узбекистан. Със сигурност те ще бъдат подстрекавани от Пакистан, който не се е отказал от мераците за значим регионален играч. Потенциално застрашени ще се окажат също Русия, Иран или Индия. Нищо чудно крайните русофобски сили в САЩ и Великобритания да използват тези екстремисти специално срещу Русия и Иран.  

Не липсват опасения и за наркотърговията. Един от световните центрове за производството на хероин е Афганистан, където масово се отглежда опиумен мак. Отначало талибаните стимулираха неговото производство и през 1999 г. събраха рекордните 4600 тона от тази дрога. Но следващата година под натиска на международната общност те забраниха отглеждането на опиумен мак в техните територии. Твърди се, че забраната остава в сила, в мирогледа им опиумът е натикан в графата на сатанинските изкушения, както музиката, танците и други нормални човешки състояния. Но има подозрения, че те ще си затварят очите за нелегалния добив на мака, защото това е единственият поминък на местното население. Вероятно добивите от него няма да достигнат 4600 тона, но търговията с хероин от Афганистан едва ли ще секне.

А може би в нея се крие основната причина за десетилетните войни.

Афганистански девойки извършват наблюдения на небето с телескоп в астрономическия институт в провинция Херат, която граничи с Иран. Там влиянието на талибаните не е толкова силно, както в другите части на страната. Твърди се, че талибаните се опитват да смекчат крайните норми на шериата, но дали ще оставят тези момичета да продължат обучението си?

  

Снимка БГНЕС

Промените в бюджета влизат в парламента през август

автор:Дума

visibility 398

/ брой: 145

Дават кредитите от ББР на прокурор

автор:Дума

visibility 413

/ брой: 145

Отказаха дерогация на "Топлофикация София"

автор:Дума

visibility 379

/ брой: 145

Вучич: Създаваме Балкани без граници

автор:Дума

visibility 486

/ брой: 145

"Мини Шенген" става икономически съюз

автор:Дума

visibility 642

/ брой: 144

Байдън предупреди за война заради хакерски атаки

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 144

Напрежение между палестинци и Израел

автор:Дума

visibility 1052

/ брой: 144

Няма такъв автогол

автор:Валентин Георгиев

visibility 956

/ брой: 145

Левски във Вароша

visibility 362

/ брой: 145

Трохи за бедните, пачки за богатите

автор:Анко Иванов

visibility 633

/ брой: 145

Да останем верни на заветите на бузлуджанци!

автор:Дума

visibility 383

/ брой: 145

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ