Ще съсипят съвсем Селскостопанската академия

Чл.-кор. Максим Божинов

Напоследък по страниците на интернет се появи проектозакон, разработван от новото ръководство на Селскостопанската академия, в който се предлага тя да се преименува в Академия на аграрните науки. По същество "селскостопанска" и "аграрна академия" е едно и също, но промяната на името влече след себе си изменение на печати, бланки, табели, обяснения пред нашите международни партьори и други технически неудобства. Това обаче не е голяма беда. Голямата беда на този проектозакон е отделянето на експеременталните бази от институтите и превръщането им в държавни предприятия (чл. 6 ал. 2 ).
Както е известно, експерименталните бази на институтите бяха организирани през 1961 г. от тогавашната Академия на селскостопанските науки по инициатива на нейния председател Титко Черноколев. Те се формираха на базата на държавни земеделски стопанства, които бяха предадени на институтите със земи от държавния поземлен фонд, сгради, машини и съоръжения, племенни животни и пр. Целта бе да се създаде органична връзка между научните изследвания и тяхната реализация в производството. В продължение на повече от 50 години експерименталните бази успешно изпълняваха тези задачи. Сега те са модерни стопанства, в които се провежда производствено изпитване на създадените в научния сектор нови сортове растения и породи животни, поле за изпитване на нови технологии, машини и съоръжения и т.н. Особено важна е тяхната дейност

за производството на елитни семена и племенни животни

с които се задоволяват по-голямата част от  нуждите на фермерите, те са пример на модерно земеделие в съответните райони. Както в миналото, така и сега експерименталните бази са на самоиздръжка: те не само си осигуряват средства за производството, което правят, но и активно подпомагат научните изследвания, като предоставят своите полета за извеждане на опитите, поемат общите разходи за оран, сеитба, семена, торове, препарати и пр., а насреща получават цялата продукция от тях. Така се създава органична връзка между науката и производството, от която печелят всички.
От друга страна, науката предоставя на експерименталните бази най-новите си сортове и технолози, които всяка година на "демонстрационните полета" - в "открит ден", се представят пред фермерите. Там последните си избират най-подходящите за тях и си закупуват семена от най-добрите сортове или пък племенни животни.
Огромна част от експерименталните бази са високоефективни предприятия и тези, които имат добро ръководство в лицето на директорите на институтите, напълно се самоиздържат и дават значителни средства на МЗХ. Такива бази за пример са тези в Генерал Тошево, Садово, Чирпан, Карнобат, Кнежа и т.н. Отделянето на експерименталните бази от институтите ще бъде фатална грешка. И без това сега министерството е въвело практиката всички приходи от експерименталните бази да се превеждат в него и след това по чиновническа преценка се връщат обратно пари за покриване на всекидневните нужди на базите, което обезкуражава добрите да работят още по-добре. Пълното им

отделяне от институтите ще влоши работата

както в науката, така и на производството. На научния сектор ще са необходими допълнителни субсидии за провеждане на опити, както и допълнителни машини и съоръжения, складове и пр., които при сегашната система са едни и същи и се ползват от двата сектора. От друга страна, ще са необходими две отделни счетоводства и отделен управленски апарат, което ще увеличи администрацията, а съществуването на двама стопанина в един двор винаги води до спорове с нежелани последствия.
Затова не бива да се допуска отделянето на експерименталните бази от институтите и да се разрушава

една система, която работи ефективно

Големият проблем на научните институти не е в отделянето на експерименталните бази от тях, а обратното - да се даде възможност за тяхното развитие, като средствата и печалбите, които те заработват в по-голямата си част, трябва да се връщат в самите институти. С тези средства и от продажбата на научните продукти, от международни и други проекти би могло да се формира фонд за увеличаване на заплатите, особено на младите учени - с цел да се привлекат за научна работа повече млади и талантливи кадри. В началото на т.г. еврокомисарят по земеделието Дачиан Чолош съобщи, че ЕК предвижда в периода 2013-2020 г. да увеличи бюджета за научни изследвания и иновации двойно - в размер на 4,5 млрд. евро, като приоритет за изследвания ще са храните и климатичните промени. Към усвояване на тези средства от ЕС институтите трябва да насочат усилията на всички учени с оглед създаване на нови още по-високодобивни и качествени сортове растения и породи животни, на нови технологии за повишаване производтвото на храни, на сортове с по-голяма сухо- и студоустойчивост, способни да посрещат климатичните аномалии, които се очакват.
Неудачни и необясними са и други предложения в проектозакона. Така наример в чл. 3(1), който е за органите на управление, се предлага председателят на академията и Академичният съвет да се избират и освобождават от Общото събрание на академията. Последното се състои от всички хабилитирани учени, които са 80%, и от представители на асистентите и докторите, които са 20%. Дотук добре - дава се вид на автономия, но по-нататък (в чл. 5, ал. 5) се казва, че председателят се назначава от премиера, а Академичният съвет - от министъра на земеделието. И ако последните не ги одобрят, се прави нов избор - неизвестно докога. Така

от автономията не остава нищо

Наложителното според мен е да се даде реална автономия на академията, така както е в БАН и вузовете, и никой, освен Общото събрание, да не може да избира или да освобождава председателя и Академичния съвет.
Неудачно е също така и предложението в допълнителните разпоредби 81(1) към Министерството на земеделието да се създаде чрез отделяне от Селскостопанската академия Национална служба за съвети в земеделието. Това нещо вече е изпитано у нас - преди 7-8 години такава служба имаше в МЗХ, но тя се оказа неефективна, откъсната от фермерите и неспособна да им даде компетентна консултация. Затова тя бе закрита и премина към институтите, където са специалистите, способни да дадат необходимите полезни съвети на фермерите. Там се изградиха отдели за научно обслужване, които и сега работят добре. Така че е безсмислено те да се закриват и да се изгражда отново посочената по-горе Национална служба към МЗХ.
Посочените недостатъци правят този проектозакон вреден за селскостопанската наука и най-добре е депутатите да не се занимават с него. Ако искат авторите да внесат някои полезни поправки в Закона за Селскостопанската академия, то би било добре да се направи предложение тя да стане автономна, като Управителният съвет и председателят да се избират и освобождават от Общото събрание - без по-нататък да се назначават от министър-председателя и министъра на земеделието. Така ще избегне положението всяко ново правителство да приема нов Закон за Селкостопанската академия и да назначава нов председател и нов Управителен съвет.