Ще режем ли опашката на котката?

Всяка седмица Консултативният съвет по пенсионната реформа към социалния министър обсъжда поредната група ключови мерки, които трябва да се предприемат. С негласната забрана те да се изнасят на парче, за да не отприщят вълна от разнопосочни коментари. Идеята е на края на мандата на служебния кабинет целият пакет от предложения на експертите в съвета да бъде внесен в тристранката, след което да бъде "завещан" на следващата власт. Защото времето напредва, а трябва да се готвят бюджет на държавното обществено осигуряване и на държавата за 2015 г. Приходите от осигуровки и разходите за пенсии и обезщетения е ключов проблем.
Как и защо са подбрани точно тези членове на съвета, добро хрумване ли е налагането на информационно затъмнение върху работата му, е друга тема.
Въпреки всичко

доста от мерките вече видяха бял свят

И естествено отприщват съответните реакции "за" и "против". И няма как иначе. Десетки са наболелите проблеми, кой от кой по-важни и чието решение не търпи отлагане. Сред тях са необходимостта от повишаването на възрастта за пенсиониране, изплащането на пенсиите на миньорите и на останалите работещи в първа и втора категория труд, размерът на осигурителните вноски, затягане на кранчетата за неприсъщите разходи на осигурителната система, каквито например са т.нар. социални пенсии и т.н., и т.н.
Експертите в съвета обмислят всички тези идеи, без обаче да е ясен ефектът от прилагането на т. нар. стабилизиращи системата мерки. Социалният министър Йордан Христосков и синдикатите предлагат максималният осигурителен доход да се равнява на 8 или 10 минимални заплати. В момента този доход е 2400 лева, а занапред може да стане или 2720, или 3400 лева. Това ще доведе до нарастване на осигурителната тежест за хората с по-високи доходи, но като се имат предвид ситуацията на пазара на труда и продължаващата криза, рязкото повишение на максималния осигурителен доход може да доведе не до изписване на вежди, а до изваждане на очи, смятат запознати. Тоест

парите пак ще изтекат някъде

без да има голяма полза, опасяват се мнозина. Бизнесът от своя страна пак алармира, че това повишение ще работи в полза на сивия сектор. В съвета обсъждат и повишение на вноската за фонд "Безработица" с 1 процентен пункт, като идеята е така да се осигури плащането на обезщетения на близо 100 000 останали без препитание българи. Обсъжда се и увеличаване на осигурителната вноска за пенсия с 1 пункт. Сега на работещите в трета, най-масовата категория труд, за фонд "Пенсии" на родените преди 1960 г. се удържат 17,8 на сто. В търсене на баланс "приходи-разходи" в държавното обществено осигуряване е и предложението, обсъждано в консултативния съвет, държавните служители да плащат сами социалните и здравните си осигуровки от следващата година. За тази цел щели да се повишат заплатите на чиновниците, за да не пострадат доходите им. Чиновниците са над 100 000 души. Занапред ще се уточнява дали новият ред не трябва да засегне и близо 50 000 служители на МВР. Целта е да няма привилегировани и солидарно всички да внасят в общия кюп на осигуряването.
С 8 години и половина ще се увеличи от следващата година възрастта за пенсия на миньорите, стана ясно още преди дни. Това ще се случи със спиране на действието на прословутия параграф 4 от Кодекса за социално осигуряване, който заковава пенсионната възраст за работещите под земята на 45 години. Отпадането му разрешава донякъде

спора кой да плаща пенсиите на миньорите

от догодина. Планът предвижда частните фондове да започнат да плащат от началото на 2015 г., но категорийните работници да получават и втора пенсия от НОИ, която да допълва доходите им. Срещу това предложение стои другото - до 2022 г. НОИ да продължи да плаща изцяло пенсията на категорийните работници, но да започне увеличаването на възрастта им за пенсиониране. На практика съветът започна осъществяването на една от първите си задачи - да направи пълна ревизия на осигурителната система. И да набележи план за повишаване на приходите от осигурителни вноски. Както призна наскоро вицепремиерът Йордан Христосков, досегашната политика е била насочена към това да се намалят вноските и съответно приходите от осигуровки, и същевременно да се увеличат разходите. Т.е. вземани са разнопосочни решения, което прави изключително трудна задачата да се постигне финансова устойчивост на системата.
Анализ на НОИ показа, че заради почти двойното намаление на осигуровките от 2001 г. насам, работодателите са спестили близо 23 млрд. лв. Те обещаваха, че благодарение на тези пари ще разкрият нови работни места, че икономиката ни ще изсветлее. Пита се в задачата, защо сивата икономика си е все така над 30%, а работните места намаляват, вместо да се увеличават?
Казано е -

кучето скача според тоягата

Заради това синдикатите не се отказват от искането си да се криминализира укриването на осигурителни вноски в особено големи размери. Не с идеята да видим работодател в затвора, разбира се, а с мисълта, че подобна мярка в Наказателния кодекс ще действа респектиращо и дисциплиниращо дори със самото си присъствие като текст в закона.
Както обича да казва един от корифеите по темата Иван Нейков, ако режеш опашката на котката бавно, не я боли по-малко... Казва го за необходимостта от вдигане на пенсионната възраст, но фразата важи за всички останали нерешени въпроси. Веднъж завинаги трябва да има не само експертна, но и политическа воля за решаването им. Държавите по белия свят планират реформите в пенсионните си системи за 20-30, че даже и 50 години напред. У нас хоризонтът винаги е 4-годишен - или по-кратко - всъщност колкото трае един мандат. После всичко почва отначало. Откриваме топлата вода и колелото и накрая се оказваме в омагьосан кръг. От вот до вот. Крайно време е политиците да си стиснат ръцете по наистина приоритетните проблеми, пък изборите не пречат. Вярно е, че повечето от мерките, които ще се предприемат, попадат в графата непопулярни. С тях избори трудно се печелят. Но електоратът при всички положения би толерирал директното казване на истината. Иначе пак политиците ще са му виновни, че пенсиите са ниски, а задграничните екскурзии на връстниците им по света ще си останат само несбъднат блян.