Ще продължи ли „червената“ доминация?

Днес от 16.00 ч. Националният стадион „Васил Левски“ приема 137-мото шампионатно „вечно дерби“ Левски – ЦСКА. За първи път от доста време насам единият от съперниците влиза в сблъсъка като лидер в „А“ група, а победата би била втора поредна важна крачка за водача ЦСКА към чаканата вече 6 години 32-ра титла. В предния кръг „армейците“ биха Литекс с 2:0 и водят със 7 т. на шампиона Лудогорец и с 8 т. на Левски. Освен това „червените“ са в рекордна серия от 5 поредни успеха за първенство срещу Левски, в последните 8 „вечни дербита“, играни през октомври, пък са записали 5 успеха и 3 равенства. "Сините" също нямат загуба в “А“ група от края на август, като спечелиха последните си 5 мача в столицата. 26-кратните шампиони имат и леко предимство в общия баланс – 52 срещу 48 победи, при 36 равенства, а головата разлика е 190:187 за Левски.

Георги Велинов:
Бием Левски и Лудогорец през есента и сме шампиони

Георги (Джони) Велинов е роден на 5 октомври 1957 г. в Русе, дългогодишен вратар на ЦСКА. Юноша на Дунав, където през 1974/75 г. започва и професионалната си кариера. Следващите 2 сезона играе в "армейския" Черно море, след което преминава в ЦСКА. За 10 сезона на „червената“ врата печели 5 титли и 4 Купи на България. Кариерата му продължава в португалските Спортинг Брага, Академика Коимбра и Елваш. Завръща се в ЦСКА за сезон 1991/92 г. и отново става шампион. До края на кариерата си през 1995 г. пази и за Славия, Сливен и Ботев Нови пазар. От януари 2009 до януари 2012 г. е директор на ДЮШ на ЦСКА. През 1980 г. става "Майстор на спорта", а през 1981 г. е избран за "Футболист на България". Пазил в 33 мача за националния отбор. Двамата му синове, Венцислав и Мартин, също нахлузват ръкавиците, Венци дори стигна до първия тим на „червените“.
- Г-н Велинов, настоящият мач ключов ли е за ЦСКА в битката за титлата?
- Бих казал, че ако победим Левски и Лудогорец през есента, приключва първенството.
- Колко важно ще бъде отсъствието на капитана Валентин Илиев?
- Да, Валентин Илиев е важна фигура за ЦСКА, но има добри алтернативи, така че няма да се чувства липсата му.
- ЦСКА изигра силна първа третина от сезона...
- Отборът върви добре, това ме радва. Всичко е благодарение на Стойчо Младенов, който успя да намери тези момчета – без големи заплати, без да ги получават навреме. Успя от нищо – нещо да направи. Показателно е, че навремето играехме не за пари, а за чест, сега пак е така.
- Масовото мнение е, че в последните години „вечното дерби“ бе станало непривлекателно заради малкото голове, но в 3 от последните 7 мача бе мината границата от 2 гола и има тенденция нещата да се променят в положителна насока?
- „Вечното дерби“ ще бъде такова, когато се напълнят стадионите, както беше по времето, когато ние играехме. Хората идваха, защото искаха да видят хубав мач. Възвръща се малко по малко атмосферата. Липсва фаворит – имало е моменти, в които ЦСКА са били по-слаби от Левски и са побеждавали, както и обратното. Надявам се този път да видим нещо красиво.
- В ЦСКА има сериозно текучество на футболисти през последните години...
- Сами виждате – идват и си заминават футболисти. Менди, Косоко, не са си получавали заплатите, осъдиха ЦСКА, отиват в друг клуб, заменят ги други... Потоците се въртят, едно време беше друго – имахме едни и същи хора 7-8 години. Знаехме си кой кога ще играе, на кой пост – само като си видехме физиономиите, знаехме вече за какво става въпрос. Сега за година-две някой направи име и веднага го продават.
- Вероятно това е сериозна пречка за целите на клуба в дългосрочен план?
- Ако си поставиш задача, например, 2015-а или 2020 г. да имаш отбор, с който да играеш в Шампионска лига, да се бориш на 3 фронта, пречи. Но самите футболисти идват в ЦСКА с цел да заиграят добре и да ги продадат. В Лудогорец успяха да задържат водещите си играчи, защото са добре обезпечени.
- Какви премии получавахте за успех във „вечното дерби“?
- Никога не сме се интересували от пари. Важното бе да излезеш да играеш, да си в състава. Най-голямата премия, която съм получавал за победа над Левски, бе 80–100 лв. от министъра на отбраната. Нека сегашните футболисти да си получават значително по-големите заплати, но да играят футбол.
- Криели ли сте се след загуба от Левски, за да си спестите майтапите?
- Да, беше нещо нормално. Месеци преди мачовете вкъщи се знаеше какво правя, децата не се обаждаха, контрол, тишина. Настройка, преди мач с Левски така беше.
- Какво е чувството да спасиш дузпа на Левски?
- Много дузпи съм спасявал, но най-радостно ми беше да отразя наказателен удар срещу Левски. На Парма съм спасявал, на Монако също. Получих куфарче с ръкавици от вратаря на Рома Франко Танкреди. Бяха хубави, вносни. Голяма радост и за двамата ми синове, на които пръстите им дори не запълваха наполовина пространството в ръкавицата.
- „Вечното дерби“, което никога няма да забравите?
- Спомням си първия мач – през декември беше, и ЦСКА спечели с 2:1. Това ми беше едно от най-хубавите дербита. Поведохме с 2:0, дадоха 2 дузпи на Левски – на Войн Войнов я хванах, Руси Гочев ми вкара. Първите и последните спомени са най-хубави. В последното ми дерби през 1992 г. направихме 2:2 в много красив мач. Имахме млад отбор, но станахме шампиони.
Попречи ли ви забраната за трансфер в чужбина да се изявите на по-високо ниво?
- Много предложения имах, но трябваше да ги забравя. Разрешаваха само в Кипър, но се изискваше да имаш навършени 28 г. Чудиш се как да се пишеш на 28, като си станал на 30... Така беше.
- А Левски правил ли е опити да ви привлече?
- Връщам се с младежкия национален отбор, мисля, че беше от Дания. Бях войник във Варна и имах подписан договор с ЦСКА. Иван Славков, Бог да го прости, бе застанал с масленозелен „Мерцедес“ и ми вика: „Заповядай, тука е истината, тука е Левски“. Отговорих: „Благодаря, предпочитам черната „Волга“. Така беше – чичо Крум Милев ме чакаше с нея.

Стефан Аладжов:
Няма "вечно дерби", когато "сините" са слаби

Стефан Аладжов е роден на 18 октомври 1947 г. в София, рекордьор по брой изиграни мачове за Левски. Започна кариерата си в Спартак Сф, за който записва 10 мача в периода 1964–1966 г. Играе един сезон в ДНА Сливен, след което е привлечен в Левски. На „Герена“ играе 14 сезона, като записва 368 шампионатни и общи 473 официални срещи със синята фланелка. Вкарал е 4 гола в „А“ група, 5 пъти шампион на България и 5 пъти носител на купата. В последния сезон от кариерата си – 1981/1982 г., играе в Спартак Вн. Има 30 мача и 1 гол за националния отбор. Завършил ВИФ „Георги Димитров“ (сега НСА "Васил Левски"). През 1973 г. става „Заслужил майстор на спорта“. След края на кариерата си работи като треньор в ДЮШ на Левски.
- Г-н Аладжов, съгласен ли сте, че „вечното дерби“ позагуби от блясъка си през новия век заради слабата резултатност, но започва полека да го възвръща?
- „Вечното дерби“ ще бъде „вечно“, когато Левски е в челото, сега не е точно така. ЦСКА неслучайно е на първото място, тъй като направиха нелоша селекция. Пак ще се води дерби този мач, тъй като сблъсъкът винаги е имал по-особен заряд от останалите срещи в „А“ група. Тук няма фаворит, зависи кой с каква нагласа ще излезе на терена. Пак казвам, за да се афишира този мач отново като „дерби“, Левски трябва да започне да побеждава, защо иначе се гонят негативни рекорди.
- Каква би била стойността на победата за Левски?
- Победа ще върне самочувствието за следващите мачове, ще даде шанс да се закачим в челната тройка. Иначе нова нулева година и става трудно. Ако изоставаме на доста точки от върха, и Димитър Димитров – Херо да дойде след Нова година, няма как да промени нещата.
- До момента Левски е спечелил с 16 т. като домакин и едва 5 в гостуванията си. На какво отдавате това значително по-слабо представяне във визитите?
- Може би на психика, играят срещу нас по-твърдо навън. Имало е периоди по мое време, когато сме взимали повече точки от гостувания.
- Кой от бековете на Левски през годините се е доближавал най-много до вашия стил на игра?
- Включително от младите, бих посочил Мики Орачев. Харесва ми момчето – и в защитен стил, и в атакуващ план. Независимо дали Херо ще е треньор или друг, трябва да обърне внимание на младите, бъдещето е в тях и Левски трябва да има търпение, въпреки че всяка година гони максимума. Така, както на Бербатов дадоха шанс и после стана голям футболист.
- Имате само 3 жълти картона в цялата кариера, при това нито един заради фаул, впечатляваща характеристика за ляв бек...
- Действително е така. Такъв ми беше стилът – винаги съм играл без нарушения, без да влизам грубо. Имало е треньори, които са ми казвали „Влез по-твърдо“. Не можех, развалях си играта. Това ми е пожеланието към днешните футболисти – да играят по-внимателно.
- Искали ли сте да се наложите на друг пост?
Започнах като халф. Но на Иван Здравков, бащата на Тони Здравков, му счупиха крака в Бургас и тогава почнах да играя на неговата позиция като ляв бек.
- Имало ли е такъв нападател, който да не можехте да опазите?
- Имаше трудни, никой футболист не е бил постоянно на ниво, включително аз. Такива бяха Атанас Александров от Славия, Борис Киров от Берое, Пламен Христов от Черно море. Имаше куриозна случка. При едно гостуване във Варна, Христов ми казва „Мачът е равен, нали знаеш?!“ Повеждаме 1:0, те изравняват – „Аз нали ти казах!“ – Обаче 15 минути преди края ни вкарват за 2:1 и той идва при мен „Ти какво си мислеше, че Морето е до колене ли?“
Коя е най-сладката ви победа срещу „вечния враг“?
„Вечни врагове“ няма – аз съм приятел и с Гошо Денев, и с Димитър Пенев, с Паро Никодимов, да не изреждам всички... Но винаги си спомням онова 7:2, въпреки че тогава ЦСКА имаше много силен отбор.
- Имали ли сте шанс да облечете екипа на ЦСКА?
- Първо, по наше време Централният комитет на БКП не разрешаваше. Аз играх в Сливен, влязохме в „А“ група. Крум Янев беше треньор и искаше да отида в ЦСКА, но аз бях убеден, че искам да играя в Левски. И братята ми, и чичо ми, който бе зам.-министър на пощите, бяха левскари и така стояха нещата. При трансферите стадион „Васил Левски“ се напълваше. Отиваш пред една комисия и казваш „Искам да играя еди-къде си“. При юношите беше на райони – например, ако живееш в ж.к. „Обеля“, можеш да играеш за Славия, Левски или ЦСКА. Аз живеех в Благоевски район и заиграх в  Спартак Сф.
- Изпитвахте ли неудобство след загубите във „вечното дерби“?
- Седмица след загубата се покривахме и чакахме следващия мач. Тези мачове са като от евротурнирите – с по-друг заряд, с препълнени трибуни.
- Канили ли са ви от Левски да поемете първия тим?
- Не, бях навремето помощник на Васил Методиев - Шпайдела, но съм прекъснал отдавна треньорската дейност.