19 Май 2021сряда06:59 ч.

Акцент

Ще плащат на вузовете за публикуване на наука

МОН пусна проект на програма, даваща допълнителни пари след отчетени статии в световните реномирани списания

/ брой: 81

автор:Велиана Христова

visibility 1085

Проект на странен документ се появи за обществено обсъждане в сайта на МОН. С него се предлага Национална програма "Стимулиране на публикационната активност на научноизследователския състав на държавните висши училища в България в световните бази данни Scopus и Web of Science". Накратко казано, ако държавните висши училища плащат на своите преподаватели допълнителни пари за научни статии, публикувани в двете реномирани международни бази данни, те ще получават от МОН съфинансиране за част от средствата.

Едно на ръка, че срокът за общественото обсъждане е до 21 май, т.е. при всички случаи програмата ще стане факт евентуално при следващо правителство, каквото и да е то. Второ, едва ли има сериозен учен по света, който пише качествена статия заради това, че ще му платят за нея. Според МОН "въвеждането на рамка за стимулиране на изследователи, които произвеждат  висококачествени научни резултати, е предпоставка за създаването на значими научни разработки и тяхната последваща комерсиализация". Може да се поразсъждава дали плащането за качествени статии е предпоставка за правенето на качествена наука или обратно - то е следствие от правенето на качествена наука. И 

спорът тук съвсем не е за кокошката и яйцето

За да имаш публикации, които влизат в споменатите бази данни, първо трябва да правиш качествена наука и да имаш резултати, т.е. собствен научен принос по дадена тема. А дали се прави качествена наука, зависи най-вече от условията за изследователска работа и от научната среда, в която се развиваш. Адресатът на едни средства е сбъркан. Или просто трябва да "опитомим" вузовете с още едни пари след тези за младите и за изхвърлянето на старите професори...

И, трето, по каква логика подобна програма се прави избирателно за висшите училища, чиито публикации в Scopus и Web of Science са по-малко от тези на учените в научните организации, които с броя на статиите си в реномирани световни издания доказват, че правят качествена наука, особено хората в БАН.

Неотдавна излезе бройката за прием на докторанти за идната учебна година и пак се видя подценяването на силните в науката - на БАН примерно с всичките й международно видими научни направления МС отпуска по-малко бройки за докторантури, отколкото на няколко висши училища, които са качествени, но с доста по-малки по обем научни области. А от години е ясен и нелепият факт, че изследователите във водещите научни  организации като БАН и Селскостопанската академия имат по-ниски заплати от колегите си във вузовете, камо ли пък тези институции да намерят средства за бонуси за работещите в тях, които имат качествени публикации. Излиза, че се въвежда

отново неравнопоставеност между изследователи 

които имат еднаква дейност, и още един начин по-слабите в науката да получават повече от по-силните. Говоря за масовия случай.

Проектът предвижда програмата да е за четири години с общо финансиране до 3,5 милиона лева. Средствата по нея се разпределят към  бенефициентите пропорционално на броя на публикациите им за предходната календарна година, пише в проекта. В срок до един месец след одобряването на програмата вузовете, желаещи да получат средства по нея, подават в МОН заявление, като предоставят:

- Вътрешни правила за формиране на работната заплата, регламентиращи заплащане на допълнително трудово възнаграждение за авторство или съавторство на научни публикации, индексирани в Scopus и Web of Science, на научноизследователския състав, назначен на трудов договор;

- Методика за разпределението на средствата  за допълнителни трудови възнаграждения за  авторство или съавторство на научни публикации;

- Финансова справка за изплатени допълнителни трудови възнаграждения за публикации в двете световни бази данни за предходната година;

- Справка за броя публикации, индексирани в Scopus и Web of Science. 

Всяка година до 1 юни е срокът за кандидатстване за следващ етап на програмата. 

 В мотивите за създаването на такава програма е записано, че насърчаването на публикуването в световни списания с т.нар. импакт фактор е записано като цел в Националната стратегия за развитие на научните изследвания 2030. А България е сред страните с най-ниски нива на публикуване в авторитетни научни списания и e необходимо насърчаване на публикуването посредством целево финансиране, твърдят авторите на програмата. Да, вярно е, но приносът към публикационната активност у нас е твърде различен за БАН и различните висши училища, което се вижда ясно и по данните в рейтинговата система на вузовете. Не е ясно докога у нас всички висши училища ще бъдат третирани по един и същи начин, когато става дума за наука. Законът за висшето образование например дава на всички държавни висши училища еднакъв процент средства за наука - 10% от издръжката. Това никога не се изпълнява, но пък и защо на всички, а не само на тези, които реално правят наука. Защото има и такива, които отчитат като наука конференциите в местния киносалон... 

Тази уравниловка изпразва от съдържание

въведения статут на "изследователски университети", а освен това, във всички световнопризнати рейтинги на висшите училища на разпознаваеми места се класират едва 5-6 наши университета, като Софийският университет е единственият сред първите 1000 в света. Ами, стимулирайте за резултати тези 5-6 университета и прекратете най-сетне нонсенса в Алма матер заплатите да са по-ниски от тези в доста други вузове. Само че у нас местните лобита в парламента никога досега не позволиха, а едва ли ще позволят и в бъдеще, да бъде направена диференциация по качество на висшите училища и да бъдат те разделени на групи, както е в много страни по света. Да не говорим за последиците от девалвирането на научните степени, раздадени по порочния Закон за развитието на академичния състав. Той позволява из вузовете като на парад да шестват лица от типа на станалия известен с натрупана за три години колекция от докторски титли и професорски длъжности русенски бизнесмен Венелин Терзиев. Той като Фигаро се появява навсякъде из държавни институции, че и го награждават за какво ли не, очевидно подкрепян от "високо" място. Но тази корупция е отделна тема.

Интересна подробност е, че документът се разработва в съответствие с чл. 91б от Закона за висшето образование, който регламентира да се дават пари за изпълнението на програми за консолидация и оптимизация на държавните вузове - т.е. за сливане и обединяване на катедри и дори на цели университети... Не е ясно какво общо имат научните публикации тъкмо с този постулат. 

А иначе целите на програмата са благородни - обвързване на научните изследвания с нуждите и ползите за обществото и икономиката, постигане на сравнимост с науката в останалите страни, повишаване броя на научните публикации в реномирани световни списания, повишаване на международната видимост на висшите ни училища по отношение на науката. Лошо няма, само че, както знаем, пътят към ада е постлан обикновено с благи намерения.

Започва проверка на Търговския регистър

автор:Дума

visibility 142

/ брой: 94

Марокански мигранти нахлуха в Испания

автор:Дума

visibility 96

/ брой: 94

Москва даде обяснения за неприятелския списък

автор:Дума

visibility 107

/ брой: 94

Израелската държава атакувана и от Ливан

автор:Дума

visibility 90

/ брой: 94

Кратки новини

автор:Дума

visibility 102

/ брой: 94

Гърди си с титла накичи

автор:Велиана Христова

visibility 142

/ брой: 94

През златната арка

автор:Славчо Кънчев

visibility 106

/ брой: 94

Жертви на модерната война

visibility 145

/ брой: 94

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ