Ще оцелеят ли ценните сгради на София

Деси ВЕЛЕВА

Опазването на недвижимото културно наследство все още е обречена кауза в цялата държава и със сигурност в София. За оцеляването му трябва много желание и още повече пари. А те трудно се намират.

Но дори когато се намират, се оказва, че се усвояват много бавно. Пример за това е започналата преди три години специална програма на Столичната община "Културно наследство". Тя бе организирана от управляващите на ул. "Московска" 33 след серия от драматични примери на унищожени сгради - паметници на културното и архитектурно наследство. Част от тях бяха съборени от частните им собственици, други - като Царските конюшни, все още са с проблемен статут.
Затова програмата "Културно наследство" бе замислена да подкрепи опазване на недвижимото културно наследство в София, като основно насърчи собствениците на ценните сгради да се задействат и да започнат реставрация и консервация. Три години след старта видими резултати от помощта на общината липсват. По нито една сграда не е започнал ремонт, а с това темпо на работа е съмнително дали от програмата ще има някаква полза, тъй като междувременно ценните сгради се рушат.
Общината утвърди бюджет от около 300 000 лева на година, с който да се финансира обследване на сградите, съставяне на технически паспорт и изготвяне на инвестиционните проекти, заедно със заплащане на такси за съгласуването им и издаване на разрешение за строеж. Програмата поема и разходите по авторски надзор на проектантите по време на строителството. Самите реставрационни дейности обаче трябва да бъдат предприети от собствениците. Право да кандидатстват за финансиране пък имат притежателите на частна, общинска и държавна собственост - недвижима културна ценност с категория "национално значение", "местно значение", "ансамблово значение" и "за сведение".

Дали заради ниска информираност, дали заради липса на лична инициатива или вродено недоверие към общуването с администрацията на общината, но през първата година бе засвидетелстван слаб интерес към финансирането. Според главния архитект на София Здравко Здравков причина за това е условието, че ако до три години не бъдат извършени необходимите ремонти, всички средства, дадени от общината, трябва да й се върнат.
Затова и едва девет заявления с желание за дейност бяха подадени към главния архитект през първата година на програмата. Само пет от тях бяха одобрени, но впоследствие двама собственици се отказаха. Така бяха подписани само три договора за обновление на сгради - на  Националния студентски дом на пл. "Народно събрание", административна сграда на БАН на ул. "Московска" и сграда на Института по балканистика с център по тракология при БАН отново на ул. "Московска". По една от тях има вече постигнато съгласуване с Националния институт за недвижимо културно наследство, а другите две са в процес на съгласуване. За всички има изготвени задания за проектиране, след като са преминати фазите на   техническо обследване, заснемане, изготвяне на паспортите. Колко крачки остават към същинската дейност не е много ясно.
През втората година на програма "Културно наследство" интересът действително се засили и 21 собственици на културни и архитектурни недвижимости се престрашиха да поискат пари от кметството.

Трима бяха отстранени заради непълна документация, а седем бяха одобрени. Сградите са основно жилищно-търговски, намират се предимно в центъра на столицата - ул. "Княз Борис I", бул. "Христо Ботев", бул. "Княгина Мария-Луиза", ул. "Леге", ул. "Лавеле". За всички тях стартът формално е даден, но финалът още е много далеч.
Поддържането и оцеляването на емблематични стари сгради неизменно е свързано с пари, които обикновено липсват, но в случая те са налице. Засега обаче почти не се използват. За кандидатствалите през първата година на програмата са изразходвани едва 6300 лева от финансовите средства и те са отишли за изплащане на хонорари по договори с членовете на експертната комисия. През 2021 г. са усвоени близо 61 900 лева. Основната част от тях са за плащания по договори, за членовете на Експертната комисия за оценка и класиране на заявленията за кандидатстване и за такси за съгласуване на документация.
При положение, че за запазване на архитектурното наследство на столицата е усвоена само една трета от осигурените от бюджета средства, не е трудно да си представим какво бъдеще очаква недвижимите ценности на града. Амбициозна програма без амбициозни действия е едно голямо нищо. 1700 са сградите - паметници на културата в София, които се намират основно в историческия център. Според данни отпреди близо 10 години над 80 на сто от тях не се поддържат. Какво ли е положението с тях сега - може би процентът вече е 90? В същото време в началото на годината от Столичната община обявиха, че ще обявят нови сгради за паметници на културата.
Единственият шанс за успех на общинската програма засега изглежда опитът да се направи договорка с Министерството на културата то да поеме средствата по реставрационно-консервационните работи по проблемните сгради. Така ще се получи цялостно, пълно финансиране на всеки проект и собствениците може би ще станат по-активни.