26 Септември 2020събота19:13 ч.

На фокус

Ще оцелее ли българската икономика от коронавируса

В кризисната ситуация бизнесът може да бъде стимулиран с парите за капиталови разходи

/ брой: 60

автор:Евгени Гаврилов

visibility 1744

Ако съдим по страните, които са по-силно заразени с COVID-19, българската икономика се изправя пред доста нови предизвикателства и изпитания. Родният бизнес не е самотен остров и няма как да не бъде засегнат от процесите в световен мащаб. Но той също е гъвкав и адаптивен. По-малките предприятия, каквито са над 90% от всички у нас, по-лесно и бързо се настройват на нова вълна в зависимост от конкретните обстоятелства, твърди председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев. Така или иначе, официално очакваният икономически растеж от 3,3% няма да бъде постигнат и ще падне, като е трудно за момента да се предвиди с колко. Това ще се дължи на изчерпването на възможностите на трудовия пазар, на колебливото вътрешно и експортно потребление и на плахите чуждестранни инвестиции. Социалният министър Деница Сачева вече обяви, че на ден в бюрата по труда се регистрират по близо 1300 души, освободени от работа. Вероятният спад не е малък и ще обърка доста сметки.

Шокове

"България е изправена пред четири шока - шок на предлагането, шок на търсенето, финансов шок и социален шок. Големи сектори в българската икономика ще бъдат ударени и спадът може да достигне и да надмине 40-45% от очакваните и планирани годишни приходи. Ще наблюдаваме в идващите месеци първата експлозия на сектора на услугите, каквато не сме виждали. Ако тази ситуация продължи повече от очакваното, ако пандемията и страхът не бъдат овладени навреме, тежестта на тази потенциално свиваща се икономическа активност няма как да не започне да се пренася върху банковата система", коментира пред БНР проф. Димитър Иванов от Лондон. Според него пандемията е най-големият шок, който удря глобалната икономика от финансовата криза от 2008 г., защото от средата на февруари досега краткосрочните щети се изчисляват на над 1,6 трилиона долара. По думите му еврозоната е в опасност заради италианската, германската и испанската икономики, които още от миналата година са на границата на техническа рецесия. "Коронавирусът ще ускори измененията в нашата национална и икономическа структура, която стои непроменена за последните 25-30 години. Това, което идва, ще бъде маркирано от един нов свят на регулации."

Последици

"Преодоляването на кризата с коронавируса със сигурност ще доведе до сериозни икономически последици, като обемът им ще зависи от продължителността на създалата се ситуация", коментира финансистът Пламен Данаилов пред телевизия 7/8. "Първоначално се смяташе, че ефектът ще бъде V-образен, т.е. ще има спад и последващо бързо възстановяване. За съжаление преодоляването на проблемите със заболеваемостта продължава вече няколко месеца, т.е. очаква се в най-добрия случай икономическият ефект да е U-образен, което ще рече спад, известен застой и едва след това възстановяване. Прогнозите са, че през първото и второто тримесечие на тази година със сигурност ще има спад. Очакваната рецесия в Европа неминуемо ще се отрази и на България. Възстановяване в икономически аспект можем да очакваме едва през третото и четвъртото тримесечие, като през тази и следващата година ще понесем последствията от кризата, при положение, че пикът на заболеваемостта е през април и май. Колкото по-дълго продължи тази карантина, толкова по-дълго време ще имаме проблеми в икономиката", обясни Данаилов.

Най-засегнатите

Според Данаилов най-засегнати в момента са туризмът и транспортът, които осигуряват близо 350 000 работни места и дават около 20 на сто от брутния продукт на страната. Сред засегнатите сектори е и културата, където са заети около 24-25 хил. творци, които отговарят за от 1 до 2% от БВП. "Всичко е свързано помежду си. Това не е икономиката на XIX в., където всеки сектор е сам за себе си и няма взаимовръзка с другите сектори на икономиката. В момента проблем в един сектор се проявява веднага в някои от другите", пояснява финансистът.

Недвижимите имоти ще е третият сектор, който ще бъде засегнат. От гледна точка на сигурност хората няма да се впуснат да купуват жилища. Приносът на този сектор за БВП е около 10%. Сумарно туризмът, транспортът и недвижимите имоти обхващат над 1/3 от БВП, който ще бъде директно засегнат от това, че се затварят граници, търговски обекти, както и от въведеното ограничение на пътуванията. Налагането на забрана за полети ще се отрази на авиационния бизнес, който е подсектор на туризма, коментира Данаилов.

Днес изкупуването на облигации е почти изчерпано, в такъв случай остават възможностите на фискалната политика - харченето на държавни пари, уточнява Данаилов и допълва, че много от европейските страни са задлъжнели, което ги поставя в невъзможност отново да вкарват пари, които да харчат. Според него с намаляване на икономическата активност прекият ефект в България от коронавируса ще е да се повиши значително безработицата, като държавата може да преодолее това, използвайки фискалната възможност, тъй  като БВП основно се движи от вътрешна консумация. "За първите два месеца МФ каза, че има излишък от 1,5 млрд. лв. във фискалния резерв и заем в размер на 800 млн. лв., т.е. това са средства, които може да се инвестират в икономиката. Спасение може да се търси и в гласуването на конкретни единични мерки за стимулиране или за отлагане на определени плащания към държавата. Задълженията ни не са толкова големи и, ако държавата влее пари в икономиката, като използва предвидените 6-7 млрд. лв. капиталови разходи, това би дало глътка въздух, тъй като държавата не може да влияе на банките и да изиска от тях да намалят лихвите по заемите си", посочва като правилен ход Данаилов.

Мерките на правителството

- Гражданите и фирми с кредити към банки, фирми за бързи пари или с дългове към комуналните дружества ще бъдат облекчени по време на извънредното положение. За този срок няма да им се налагат наказателни лихви при просрочие. В момента наказателната лихва е 10% на годишна база. Не е ясно как мярката ще се отрази на банките, тъй като още няма официална позиция по въпроса на Асоциацията на банките в България. Има вероятност тя да увеличи лошите кредити, за което банките ще трябва да заделят допълнителни провизии, тъй като международните счетоводни стандарти и банковите регулации са много стриктни в изискванията за провизии при просрочие на заемите. Банките, НАП, комуналните дружества и всички останали кредитори няма да могат да налагат запори върху банковите сметки на гражданите, върху заплати или пенсии, а също и да обявяват вещи на публична продан. Забраната за налагане на обезпечителни мерки като запори ще важи и за банковите сметки на лечебните заведения, а също и за медицинската апаратура и оборудване.

- Отменят се временно извършването на описи на движими вещи и недвижими имоти, собственост на физически лица, освен за задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и за вземания за трудови възнаграждения. Бизнесът настояваше забраната за запори да обхване и частния сектор, но идеята не бе приета от управляващите.

- По време на извънредното положение работодателите няма да могат да пускат служителите си принудително в неплатен годишен отпуск. Ще могат обаче принудително да предоставят на работниците половината от платения им годишен отпуск.

- Сроковете за плащане на сметките за ток се удължават от 10 на 20 дни. Това отсрочване може и да се удължи със заповед на министъра на енергетиката, но при отчитане на състоянието на сектора.

 - Сроковете за подаване на годишните данъчни декларации на физическите лица и за внасяне на дължимия данък се удължават от 30 април на 30 юни. Удължава се и срокът за ползване на отстъпката при плащането на данъка - от 31 март на 31 май. Променят се и сроковете за ползване на отстъпка при местните данъци върху имотите и автомобилите, като намалението може да се ползва при платен изцяло данък до 30 юни. 

- Срокът за подаване на годишните финансови отчети се отлага от 30 юни на 30 септември. Срокът за подаване на декларациите от предприятията, които не са извършвали дейност, се удължава от 31 март на 30 юни. 

- Предприятията, които дължат авансови вноски за корпоративния данък, в срок до 15 април трябва да ги декларират за месеците от януари до юни, като посочват прогнозната си данъчна печалба за 2020 г. Отпада предишната идея авансовият данък да се изчислява служебно върху половината печалба за 2018 г.

- Нотариалната камара ще трябва да осигури дежурни нотариуси при съотношение най-малко един нотариус на 50 000 жители за съответния район.

Добрич и Шумен на косъм от водна криза

автор:Дума

visibility 526

/ брой: 182

Бобокови: КРИБ е "на повикване" от властта

автор:Дума

visibility 523

/ брой: 182

30% от заетите в туризма са загубили работа

автор:Дума

visibility 339

/ брой: 182

Срокът за обжалване на административен акт става 14 дни

автор:Дума

visibility 284

/ брой: 182

РЕЗОЛЮЦИЯ НА ПЕТДЕСЕТИЯ КОНГРЕС НА БСП

автор:Дума

visibility 1053

/ брой: 182

Датата

автор:Дума

visibility 290

/ брой: 182

ORF: Борисов използва коронакризата за натиск

автор:Дума

visibility 545

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ